fbpx
 

При рекламата на културното ни наследство трябва да сменим чипа, останал от „Балкантурист“

Падналите граници и бързината на разпространение на информация чрез интернет промениха туризма в света. Естествено е да се запитаме къде сме ние българите и нашият туристически продукт. Туристическият отрасъл се разви наследявайки продукта „Балкантурист“ не само като обекти, но и като визия. През последните 20г в страната ни рязко се увеличи хотелската база. Рязко се увеличи броя на ресторантите. В същото време нямаме съотносимо към този растеж нарастване капацитета на допълнителните туристически услуги. Квалификацията на заетите в туризма чувствително изостава в сравнение с тези в съседните ни страни. Културното и природно богатство на България остава в по-голямата си част извън туристическите продукти поради липса на подходяща за туризъм инфраструктура. Всичко това оформя отрасъла като изключително зависим от сезоните лято и зима.

Имайки в предвид развитието на туризма в съседните държави,то българският туристически продукт в такъв вид не може да бъде предлаган в по-висок ценови сектор. През последните години започна да се развива алтернативния туризъм, който при правилна държавна политика би бил независим от сезоните. Според мен обаче държавата полага всички усилия, за да не развие културния туризъм. Тази политика практически обслужва съседните ни страни, както и няколко близки до властта историци и археолози. Така и съседите ни стават по-богати и няколко български историци и археолози също.

Ние трябва да представим на света не просто историческо наследство, а уникалната му част. Уникалната част от историческото ни наследство има преди всичко тракийски произход. За чуждите туристи би било интересно да разберат, че траките са най-старият народ, който историята познава. И за това говори и „бащата на историята“ Херодот.

В своята история той описва следния случай. Когато  над египтяните се възцарил Псаметих, той решил да разбере кой народ се е родил пръв. Намислил следния план. Взел две новородени деца, чийто майки били различни. Извикал един овчар и му наредил децата да бъдат отглеждани в колиба при него и никой да не проговорва и дума покрай тях. Така той очаквал да разбере коя първа дума ще произнесат децата и да се разбере на какъв език. Народът който използва този език следователно ще е най –старият. В продължение на две години децата бил отглеждани в колиба и никой не проговорвал и дума покрай тях. Един ден овчарят отишъл в колибата на децата и станал свидетел на следното. И двете деца протегнали ръце към него и казали „бекос“. Овчарят споделил на фараона това. Фараона заповядал да се разбере кой народ използва тази дума и какво означава. Народът, който използвал „бекос“ се оказали фригийците. А бекос означавало хляб. Така египтяните разбрали, че най-стария народ са фригийците, а не египтяните.

А фригите според Херодот са тракийско племе, което преди това се е наричало бриги. Част от фригите напускат Балканите и се заселват в Мала Азия. Ценителите на културно-историческия туризъм сигурно биха били очаровани да научат този факт. А изненадата ще бъде пълна ако имат възможност да видят културата на най-стария народ, да видят сцена със сюжета от Историята на Херодот описваща задачата, която овчарят е получил от фараона Псаметих. А ако могат да опитат и фригийски „бекос“ вероятно часовниците им ще спрат.

Следващото чудо, което е свързано с цивилизацията по нашите земи е Варненският златен некропол. Археологията доказва, че това е най-старото обработено злато в света. Именно заради това е нужно и да подходим по уникален начин към него. Може би трябва да го поставим в специален мавзолей и така да създадем Меката на златарството. Вярвам, че ако сторим това, то всеки един златар или ценител на златото ще иска поне веднъж да посети Меката на златарството, да научи повече за занаята си и да „открадне идеи“ от древните си предшественици.

Фригийският бекос и Варненският златен некропол са част от уникалното културно-историческо наследство на нашите земи. За да ги превърнем и в уникален туристически продукт трябва да сменим чипа, останал ни от времето на „Балкантурист“.

Сподели статията
Автор