Скалният Аладжа манастир край българския курорт Златни пясъци е една от най-известните обители от този вид у нас. Освен, че е лесно достъпен и се намира в близост до предпочитаното за лятна ваканция крайбрежие на Черно море, причина за големия интерес към забележителността е и че миналото на скалния манастир е забулено в легенди. Голяма част от тях разказват, че в района на Аладжа манастир са заровени несметни златни съкровища, които векове наред чакат своя откривател.
Според едно от преданията духовната обител в скалите край Златни пясъци е изникнала на мястото на град, основан от цар Филип Македонски през 4-ти век преди Христа. Владетелят обсадил древен Одесос, днешна Варна, но не успял да влезе в селището със сила. Затова и решил да сключи мирен договор, като го скрепил със сватба с дъщерята на гетския цар Котела и в знак на добрите си намерения поднесъл дарове в светилище край града, като се предполага че то е именно в района на Аладжа манастир, но археолозите не са намерили до днес доказателства за тази история.
Рим папа пази несметно съкровище
Най-популярната легенда за Аладжа манастир разказва за пазителя на скритото богатство – тайнствен монах, наричан най-често „Рим папа“, който заспал дълбок сън и щял да се събуди чак когато манастирът стане сцена на много важно историческо събитие, но какво точно дори преданията мълчат. Според друга легенда при напускането на манастира последните монаси зазидали църковни книги и предмети от Аладжа манастир и околните такива. Някои посетители твърдят, че и днес виждат призраци на монаси, които обитават тесните килии и бродят в гората наоколо.
Скалният Аладжа манастир е основан през 13-14 век, като се предполага, че е напуснат от последните монаси в края на 16 век. Сред оцелелите графити от средновековния период върху стенописа от тавана на параклиса е открито изображение на търговски кораб за крайбрежно плаване “карака”, използван от венецианци и генуезци през 15-16 век. Но каква е връзката му с Аладжа манастир остава загадка, като се предполага, че изображението е издълбано в скалите след като манастирът е изоставен. В миналото стенописи покривали всички помещения, но времето заличило голяма част от тях, което пък прави съхранените до днес още по-ценни и интересни за туристите.
Освен историята на манастира в загадки е забулен и произходът на името му. В превод от турски език “аладжа” означава “пъстър, шарен”. Смята се, че така са го наричали гагаузите – тюркоезични преселници от старите български територии в Азия, приели християнството още по времето на Византийското владичество в българските земи през 11-12 век. Предполага се, че след изоставянето на скалния манастир в края на 15 век, началото на 16 век това православно население е продължило да посещава старата християнска обител и да се “черкува” в манастирския храм, независимо от това, че в манастира вече не е имало монаси. Какво е било християнското име на Аладжа манастир не е ясно и до днес, въпреки че има няколко версии по въпроса.
Друга версия предполага, че „аджа“ от санскритски означава “агнец” – с други думи, манастирът бил посветен на Божия агнец – Христос. В записките на изследователите братя Шкорпил пък е записано, че според местна легенда името на Аладжа манастир всъщност е „Св. Спас“, тоест отново е посветен на Христос Спасител. От 19-ти век насам се налага и версията, че името на обителта е „Св. Троица“.
Тайнството на манастира го превръща в любимо място за посещение на местни и чужди туристи. За да се качите до килиите и трапезарията на скалния манастир се движите по вити външни стълби. На няколкото скални нива можете да разгледате това, което е останало от манастирския храм, параклиса, кухнята, трапезарията и запазените стенописи от времето на Второто българско царство – 13-14 век. Или пък да поседнете в тесните монашески килии и да се опитате да си представите трудния живот на обитателите на Аладжа манастир преди векове. Съвсем наблизо са и катакомбите, в близост до които според легендите съкровищата чакат своя откривател.
През лятото музеят на Аладжа манастир е отворен за туристи всеки ден от 10 до 17 часа. Входният билет струва 5 лева, а за учащи цената е 3 лева.
