Уникален обичай се извършва всяка година на втория ден от Великден край недействащия скален Албутински манастир. Край видинското село Градец от ранни зори се извиват хора за почитане на мъртвите. Такова задължително се играе за починалите между предходния и настоящия Великден. Ако почитания е мъж, мъж трябва и да води хорото. Ако починалата е жена – начело застава друга жена.

Традицията повелява траурните хора да започнат рано сутринта към 9-10 часа и да приключат до обяд. След това се играе за живите. Заедно с танцуващите се водят и духови оркестри, под чиито звуци се извиват хората. Водещият хорото пък задължително държи в ръка цветето росен, останалите други цветя, раздадени от роднините на починалия.

В скалния манастир „Възнесение Господно“, действащ до 14-ти век се раздават кърпи, козунак и сладкиши, великденски яйца палят се свещи. Ритуалът датира още от тракийско време, като по-късно се превръща в традиция на православните, твърдят изследователите. С хорото се помага на починалите през последната година да се помогне на душата му да намери верният път между този и онзи свят. На най-близките на починалия е забранено да се хващат на хорото.

След хората близките на починалите сваляли траура и черните кърпи. В стари времена на траурните хора били канени най-добрите музиканти в околността, като те съчинявали специална мелодия, наречена на починалите. И днес болни отиват до поляната преди ритуала, за да потърсят изцеление. Самият  Арбутинския манастир също ревниво крие своите тайни. За него се говори, че е бил богомилско обежище.