Както и останалите светци на алианите /алевити, бешикташи/ починалият преди столетия дервиш Али Коч Баба лекува болните, които потърсят изцеление при него. И силата му, също като при останалите почитани от мюсюлманите с особени вярвания, се появява най-силно на 6 май. Затова и християни и мюсюлмани се събират край гроба ва Али Коч Баба край Никопол точно по Гергьовден или Хедерлези, за да ги дари светецът със здраве.
Според османските архиви от 16 век Али Коч Баба бил странстващ дервиш, който е обявен за светец. Според легендата той сам избрал мястото, на което да го погребат малко преди да почине и затова и местността е специална. До скоро в близост до тюрбето е растял и огромен стар дъб, който пък според легендата бил засят от забитата в земята тояга на светеца. Всяка година за празника се организират тържества с музика и курбани за здраве в близост до шестенната каменна сграда, наподобяваща пирамида, в която почива светецът и лечител.
Според преданието мястото, на което е издигнато тюрбето е било свято и почитано още в древността, а на него е имало езическо оброчище още по времето на траките. В миналото там била построена и старата болница на Никопол, за да помага и светецът на болните да оздравеят. За силата на мястото разказва и една съвременна история. През 1998 г. трима чужденци разкопали земята около гроба на светеца в търсене на скрито съкровище. Двама от тях се парализирали, а третият полудял.