Баклава. Този възхитителен турски десерт, включващ тънки, хартиени пластове фило точено тесто, масло и ароматен сладък сироп, почти сигурно е първият десерт или поне задължителна спирка в гастро маршрута на всеки турист, посещаващ Турция. Истински празник на вкуса, баклавата също е важен символ на богатото културно наследство на Турция. Вековната традиция, майсторството и богатата история на сладкиша, доведоха до признаването на специалния му ден – 17 ноември е обявен за Световен ден на баклавата.
Десерт за специални поводи от 15-ти век
Според историците баклавата всъщност е вид юфка, но приготвена с повече фантазия, като е запазила съвършения си вид през кухните на османските дворци до ден днешен. За първи път, баклавата се споменава в дворцовите архиви още през 1473 г., като е била сервирата на тържества, празници и важни исторически дни. Наистина, баклавата придобива такава слава в двореца, че до 18 век е приготвяна само от специално обучени за това майстори. Твърди се, че тези умели занаятчии могат да разточат фино тестото на листове, тънки като розови листенца – създавайки баклава с близо 100 слоя. При важни поводи баклава се е сервирала и на войниците. Тази церемония е известна, като Баклава Шествие (Baklava Alayı).
Символ на културното наследство
Баклавата е един от националните десерти в Турция и ярко илюстрира богатото културно наследство на страната с безбройните си разновидности. Докато пътувате в Турция, можете да опитате различни регионални видове баклава. Баклавата в района на Черно море включва лешници, докато орехите са предпочитаният пълнеж за баклава в Централен Анадол. В Егейския район се използват бадеми, а в Одрин и Тракия – сусам. В Югоизточен Анадол баклавата се приготвя със ситно натрошен шамфъстък.
Град Газиантеп в Югоизточен Анадол, е известен със своите кулинарни традиции и е в мрежата на ЮНЕСКО за творчески градове. Забележително е, че изключителната баклава на Газиантеп е призната в цял свят. Всъщност „Антеп баклава/Газиантеп баклава“ е получила статут на защитено географско указание от ЕС. Почитаемата традиция на баклавата в града се предава от поколение на поколение, като чираците се учат от майстори. Газиантепската баклава, която се различава от другите видове на десерта по качеството на съставките и приготвянето й, се прави с 40-45 слоя тънки кори и се облива с известните в региона шамфъстъци. Освен това сладкишите се пекат в каменни пещи с дъбови дърва.
Майсторите на баклавата от Газиантеп вярват, че десертът трябва да докосва петте сетива с вида и вкуса си. Въпреки че съставките в баклавата са сравнително ясни, производството на десерта изисква огромно умение и внимание към детайла. Според майсторите една хубава баклава трябва първо да се изпече добре и да втаса добре. Трябва да изглежда добре, със златистожълт цвят. Трябва да е лека и ефирна, да не тежи от твърде много сироп и да има аромат на пресен шамфъстък и избистрено масло. Когато отхапете парче баклава, трябва да чуете шумоленето на тънко разточените кори. И не на последно място – разбира се, да е вкусно! В Газиантеп баклавата е неразделна част от културата, с множество магазини и пекарни. Естествено в града има и музей на баклавата.
Истински празник на вкуса
Въпреки, че тази безупречна смес от захар, ядки и други вкусни съставки е баклава, десертът приема различни имена според методите на производство и нарязване. Тази гама включва баклава havuç dilimi (баклава с резен морков) и baklava midye (баклава с форма на мида), направени чрез свиване на филото. Има bülbül yuvası (гнездо на славей), в което свитото фило е оформено в пръстен, и sütlü (млечно) nuriye, направено с мляко вместо със сироп. Kuru (сухата) баклава използва по-малко сироп за по-хрупкаво тесто, докато fıstık sarma (обвивка от шам фъстък) и ceviz sarma (обвивка от орехи) съдържат изобилие от натрошен шамфъстък и орехи.
