Вековни букови дървета, девствена гора, масиви, които помнят Априлското въстание и са свидетели на историята ни през последните 240 години. Едно от най-типичните дървета за Европа, което без човешка намеса би покрило близо 40 на сто от територията на Стария континент, е причина за обявяването на част от Националния парк Централен Балкан за световно природно наследство, а вековните букови гори, които растат там са защитени от ЮНЕСКО. Страната ни е част от 12-те държави в Европа, които имат честта да бранят това природно наследство на континента. Именно девствените гори на Европа са причина и стотици туристи всяка година да пътуват, за да се разходят под прохладната им сянка, да се насладят на растенията, с които съжителстват по приятелски и да се опитат да запечатат на камера не само буковите дървета, но и горските обитатели, чийто дом са те. Неслучайно именно това е един от последните трендове в европейския туризъм – търсене на запазени кътчета, за екологичен туризъм, далеч от живота в „цивилизацията“.
Европейският бук всъщност се разпространява след края на Ледената епоха, основно заради факта, че е изключителен стоик и може да оцелява при почти всякакви климатични условия и да вирее дори на неплодородни почви. Дърветата търсят живителната сила на слънцето, а под гъстата им сянка само напролет или в късна есен могат да виреят билки и храсти, които също имат нужда от светлина за развитието си. Буковите дървета, тяхната прохладна сянка и гъстите им корони са пряко свързани с историята на страната, в сенките им са се крили комити и войводи, а шумът на листата им е възпят в песни.
Любителите на приключенски и пешеходен туризъм със сигурност вече са заинтригувани от възможността да се разходят из „девствени гори“ и да видят в естествената им среда десетки растителни видове. Националният парк е подходящ за посещение както от индивидуални туристи, които могат да се движат по маркираните пътеки, така и за специализирани групи, които искат да се насладят на един от зелените дробове на Европа. Така че не чакайте, а грабвайте раниците и се отправяйте към следващото приключение сред запазената природа.
Пречистват водата, пазят от наводнения и спират ерозията
Защитените от ЮНЕСКО букови гори у нас са с обща територия от 11 хиляди хектара и са разположени в девет резервата на територията на Национален парк Централен Балкан – Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Соколна, Пеещи скали, Стара река, Джендема и Северен Джендем. Всъщност в резерватите те заемат над 55 на сто от територията, а масивите в целия парк достигат до 15 на сто от площта на Централен Балкан. Със сигурност почитателите на пешеходния туризъм могат да избягат от цивилизацията и да се разхождат из горските масиви, под сянката на столетни дървета с дни, като разбира се пазят богатството около себе си и спазват всички правила, за да защитят природата.
„Девствените“ или първобитните умерени гори са рядкост в Европа поради продължителното, непрекъснато използване на горите от човека и поради високата гъстота на човешкото население. Именно Балканите са „банката за букови гори“, тъй като именно от тук те повторно колонизират Европа преди около 6500 години, тъй като именно на полуострова малки популации са се запазили през последната ледникова епоха. Затова и за туристите българските букови гори са толкова привлекателни, защото от тук започва повторното им разпространение из Европа.
Със средна възраст от 133 години, буките в Централен Балкан са патриарсите в горската обител. Всъщност над три четвърти от тях са столетници, а тези на над 150-годишна възраст заемат повече от 14 хиляди хектара. На отделни места има и горски масиви на възраст от по над 240 години. Голяма част от тях са „девствени“ – тоест хората никога не са се намесвали в тяхното развитие. Сред най-известните букови дървета в парка е така наречения Боатински бук.
Буковите гори се разпростират в среднопланинските части – между 800 и 1600 метра надморска височина. Предпочитат северните изложения, където влагата е повече и почвите са дълбоки, но растат и на по-сухи места и плитка почва. В Централен Балкан буковите гори са разположени почти равномерно от двете страни на билото на планината.
Обикновеният бук най-често съжителства с обикновения габър и елата, но може да се „сприятели“ и с явор, планински ясен, клен, офика, шестил. Заради гъстата сянка под буковите дървета не винаги има други растения, но с трудния живот в гората успешно се справя миризливото еньовче, познато и като лазаркиня, както и със светликата. В част от Централен Балкан в буковите гори се среща и тисова растителност, както и червена боровинка. Буковата гора, която съжителства с вечнозелената лавровишня – терциерен реликт, е един от най-редките и специфични типове букова гора в Националния парк, а най-голямото и компактно находище се намира в Троянския балкан. Така че ако сте фен на ботаниката, просто грабвайте раницата, задължително фотоапарата и напред към срещите с редки и красиви растения.
Буковите дървета са и много полезни, тъй като дори след смъртта си осигуряват естествена жизнена среда за стотици растения и животни, предотвратят ерозията, формират благоприятен климат и дори предпазват от наводнения чрез забавяне на потоците от дъждовна вода. Освен това буковите гори имат свойството да пречистват водата и ако сте пили вода от извор в Балкана, сами сте се убедили колко пивка и вкусна е тя. А ако не сте – ето още една причина да потърсите лековете на зелените букови гори. Природният парк е подходящ и за климатолечение и медицински туризъм, тъй като буковите гори буквално пречистват въздуха и го насищат с кислород и по този начин лекуват своите посетители. Така че разходките не само са приятни за любителите на природата, но и за онези туристи, които искат да подобрят своето здраве неусетно.
Освен буковите гори в Национален парк Централен Балкан от ЮНЕСКО подчертават и значението на 4 уникални природни забележителности на неговата територия, които можете да посетите ако не се боите от пешеходните преходи. В някои случаи ще са ви необходими и катерачески умения. Новоселските скали се намират на територията на резервата Северен Джендем и представляват скална корона с височина от над 500 метра, която впечатлява с изключителна красота, но и с недостъпност. Има множество скални стени, пещери и други геоморфологични форми.
Друга природна забележителност са пеещите скали, които се намират в едноименния резерват. Те също представляват скална корона, оформена по билото на Стара планина, северно от връх Триглав. В резерват Джендема е разположен проломът Таджа. Дефилето включва интересни геоморфологични форми – тесни и дълбоки клисури, скални стени и кули, странни карстови форми и водопади. В близост до резерват Стенето можете да разгледате скален мост, наречен още дупката на Крали Марко.
В парка се намира и най-дълбоката в България пропастна пещера. Това е пещерата Райчова дупка, която е дълбока 377 метра. Така че ако сте любители на природата, със сигурност има много красоти, които да видите в парка. Съветваме ви обаче да го посетите с добре подготвен планински водач и да потърсите повече информация за възможностите от ръководството на парка.
