fbpx
 

Белинташ – тракийското светилище пази хилядолетна звездна карта

Тракийското светилище Белинташ има особена енергия и в това се съгласяват всички, които са изминали 50-те километра от Пловдив до скалното образувание. Легендите за мястото са много, но все още не е доказано със сигурност как е възникнал Белинташ и за какво е служил.

Заради намерена в близост сребърна обредна плочка на тракийския бог Сабазий се счита, че Белинташ е бил свещен за племето беси. Обредни ниши и улеи като че ли доказват на пръв поглед тази теория. Според други обаче мястото представлява всъщност звездна карта, тъй като кръглите издълбани ниши точно отразяват звездните съзвездия Орион, Малка Мечка, Голяма Мечка и Лъв. По време на равноденствията пък слънчевите лъчи огряват по специфичен начин улеите в скалата и съседния Караджов връх, който всъщност е кратер на угаснал вулкан.

Хипотезите за мястото откиват и по-далеч, тъй като кръг от хора смята, че всъщност Белинташ е древен космодрум, от който са излитали и кацали цивилизации от звездите. Според легендата пък именно тук когато потопът започва да се оттегля е бил закотвен ковчегът на Ной.

Друга легенда гласи, че предводителят Александър Велики е заровил близо до скалата златното си имане. Търсач на съкровища тръгнал да го търси и отишъл при помощ при българската пророчица Ванга. Тя му казал, че наистина в гробище в подножието на Белинташ са заровени 800 кг злато, но преди да бъдат открити мястото ще вземе осем жерти. Вече наистина има няколко загинали – от мълнии и падане от скалите.

Белинташ всъщност представлява фуниевидна скална структура, чиито тесен край е в подножието и завършва с 300-метрово плато. До него водят и каменни стълби. Височината му е около 35 метра. Мястото е датирано от 5 век преди Христа, но според някои учени е много по-древно.