Рибарите като Пол Катерлохер вадят мрежите по изгрев

Да посрещнеш изгрева над Боденското езеро е магично, независимо къде се намираш. Безспорно обаче е за предпочитане ако си във водите му – във ферибота или в рибарската лодка на Пол Катерлохер. За съжаление най-хубавите неща винаги имат своята цена. В случая – ранно ставане, за да можем да сме в лодката по време на първите слънчеви лъчи.

Именно тогава осъзнахме, че романтиката между риболова за удоволствие и този, в който е заето цялото семейства за препитание никак не е малка. Представяме си как Пол клечи замислено с въдица в ръка в плъзгащата се по повърхността на спокойните води на Бодензее, докато чака някоя голяма риба да клъвне. Естествено, всичко това е далеч от действителността. Всъщност работата на рибаря няма край и за да пробваме рибните специалитети на съпругата му Ангела се оказва, че Пол трябва да се труди неуморно 7 дни в седмицата, от сутрин до здрач.

Да бъде професионален рибар било мечта на Пол, в чиято лодка се намираме по изгрев, наслаждавайки се на първите слънчеви лъчи, които правят в езерото приказна пътека и на ранобудните лебеди. Докато внимателно изваждаше малките според него риби – по 3-5 килограма всяка, Пол ни разказа как е станал рибар. Оказва се, че това препитание край Боденското езеро се предава по наследство и далеч не всеки, който има този мерак, може да изхранва прехраната си ставайки в тъмни зори, за да извади мрежите, зад които се крие близо 16-часов работен ден. Пол обаче се наложило да изчака някой от младежите, наследили лиценз за риболов от бащите си, да се откаже от бизнеса. Защото за да се запази рибното многообразие лицензите са ограничени. Но все повече хора се отказват от традиционното препитание, защото предпочитат модерния живот в големия град, разказва Пол. И ставайки рано сутринта с него, разбрахме защо.

Ако не е вътрешният жар и страст на Пол, със сигурност този труд щеше да тежи. Първо се купуват мрежи, всяка от по няколко хиляди евро, които както се сещате не са вечни, лесно се заплитат и късат. И трябва да се поправят всеки ден, а след време да се купуват и нови. Работата започва предходната вечер – когато се залагат мрежите, рано сутрин се преглежда и изважда съдържанието им, после рибите се чистят, подготвят да продажба, с част от тях се правят вкусни рибни мезета и деликатеси, а след това денят преминава в кърпене на мрежи докато дойде време да се заложат отново. Но за щастие на нас ни се падна само романтичната част от преживяването – да чакаме с нетърпение поредната риба, която Пол щеше да извади от мрежите си.

Пол, за наше удобство, беше заложил три мрежи, всичките сравнително близо до брега. Две от тях за дребни риби, както той ги нарича, което по-късно щяхме да разберем, че никак не е така, а третата за гигантски щуки. Три часа по-късно щяхме да се върнем с над 80 килограма риба, която щеше един по един да остави цялата компания от зяпачи без столове в лодката, защото всъщност седяхме върху празните щайги за съхранение на улова, но всичко по реда си.

Че Пол обича тежката и трудна за някои работа, можете да разберете само по начина, по който разказва за езерото и за рибата. Оказва се, че в Боденското езеро се въдят огромни шарани, но те въобще не са долюбвани от местните и рибарите ги връщат във водите му. Интересно, но явно пържен шаран за разлика от на Балканите тук не е деликатес. Ето защо и тези риби се продават евтино, а рибарите не се радват, когато се заплетат в мрежите им. Местните ресторанти предпочитат да купуват замразена бяла риба от Русия вместо да хранят гостите си с шарани, разказва за наше изумление Пол.

Целта на Пол и на жена му Ангела е да направят местната риба по-популярна. А ако опитате от деликатесите, които прави в Der Fisch Koenig  край Фридрисхафен, със сигурност ще разберете, че мисията им е обречена на успех. Отварят малкото си заведение и магазин за прясна риба, рибни бургери, пушени на жив огън и мариновани деликатеси едва три пъти седмично, но са популярни сред местните и туристите и в момента, в който се връщаме с хванатите общо над 80 килограма шарани, сред които и значително по-скъпите и ценени три щуки, вече има нетърпеливи клиенти. А за нас остава да се насладим на топлото слънце и на вкусната закуска, приготвена от Ангела.

Ако и вие искате да си подарите такова изживяване, можете, тъй като освен хапване, Пол предлага и опции за кратки турове по време на риболов, които освен изгрева и атракцията да го гледате как работи, са придружени и с разкази и отговори и на най-провокативните ви въпроси – на немски или английски език. Ако пък не си падате по ранното ставане, но искате да опознаете Бодензее не просто от туристическата му страна (която също никак не е за изпускане), можете просто да се отбиете в заведениято с едва няколко маси и домашно приготвени рибни деликатеси и да се насладите на залеза с чаша в ръка. Ние не устояхме на изкушението и направихме и двете – та емоциите са различни, но задължително включват много усмивки, приказни гледки и красиви спомени.