Съкровищата на България
България е страна с хилядолетна история. За това свидетелстват множеството останки от антични градове, некрополи,гробници. Едни от най-интересните доказателства за живота по българските земи са многобройните златни и сребърни съкровища, открити в различни части на България.
Най-старото златно съкровище в света е открито в България през 1972 г. в енеолитен некропол до град Варна. Учените го датират от VI хил пр.н.е. Проучени са 294 гроба, в които са открити над 3000 златни предмета – над 38 вида, тежащи общо над 6 килограма. Освен златни, са открити и много медни и кремъчни предмети, изделия от сребро и камък, много
глинени съдове. Днес находките от некропола са изложени в Археологическия музей във Варна.
Вълчитрънското съкровище е открито в района на Плевен през 1925 г. в село Вълчитрън. То се състои от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг: съдове за вино, триделен съд и дискове. Изложено е в Археологическия музей в София, а копие на съкровището може да се види и в Регионалния исторически музей в Плевен.
Панагюрското съкровище е открито случайно през 1949 г. в района на град Панагюрище. Състои се от девет съда от чисто злато с тегло около 6 кг. Най-големият от златните предмети е амфора-ритон с тегло 1695,25 г. Дръжките на амфората са с формата на кентаври в поза на стрелба с лък. Друг впечатляващ съд от съкровището е фиалата (съд за ритуални възлияния), която тежи 844 грама. Фиалите, амфорите и ритоните са се използвали при царските ритуали в Древна Тракия. Три от каничките-ритони са с формата на главите на богините Хера, Афродита и Атина, а другите три – с глави на животни. Върху ритоните са изобразени множество митологични сцени и герои от гръцката митология – Дионис, Аполон, Артемида и др.
В специална зала в Регионалния исторически музей на Враца се съхранява Рогозенското съкровище, състоящо се от 165 сребърни съда, украсени чрез позлатяване. Предполага се, че датира от ІV в. пр.Хр. и че е събирано от поколения тракийски царе.
В Долината на тракийските царе през 2004 г., в могилата „Светица”, е открита златната маска на тракийския цар Терес. Маската е изработена от дебела златна ламарина и тежи 673 г. Mоже да бъде видяна в Археологическия музей в София, където са изложени и други находки, открити в могилата – въоръжение, стрели и златен пръстен-печат. Златната маска и пръстенът са уникални находки, датиращи от V в. пр.Хр.
През 1974 г. край Борово, Русенско, е открито сребърно съкровище от ІV в. пр.Хр., състоящо се от пет съда – три ритона, сребърно блюдо с позлата и сребърна каничка с Дионис. Приинадлежали са на цар Котис І (383-359 г. пр.Хр.) и произхождат от град Беос. Боровското съкровище се съхранява в Националния исторически музей, негово копие може да бъде видяно и в Регионалния исторически музей в Русе.
През 1963 г. в гр. Летница, Ловешка област, е открито Летнишкото съкровище. Състои се от малки сребърни предмети за украса, като някои от тях имат златни орнаменти. Особен интерес представляват пластинките с илюстрации, които показват подвизите на герой. Съкровището се съхранява в Националния исторически музей в София.
През 1953 г. е открито съкровището от Луковит. В голям ритуално заровен керамичен съд били събрани около 200 предмета – съдове и елементи от конски амуниции от сребро, сребро с позлата и желязо. Сред намерените предмети се открояват фиали (ниски чаши), кани и три гарнитури за оглавник на конска амуниция. По апликациите се виждат
изображения на конници, животни – лъв, куче, елен и други. Съкровището може да бъде видяно в Археологическия музей в София.
Съкровищата на България привличат сериозен международен интерес и носят важна информация за отминалите цивилизации, обитавали днешните български земи.
