По времето на комунистическото управление в България почти всеки в страната можеше да почива на море, планина или в балнео курорт. Хотелите обаче бяха запазени за чужденците, управляващата върхушка и евентуално тарикати, които можеха да бутнат подкуп на персонала. Останалите българи можеха да почиват в почивни бази, частни квартири, които не съществуваха според закона и на гости при приятели.

Почивни бази обаче си имаше всяко предприятие. Ресторантите бяха заменени от котлони в стаите, на които се приготвяше храната или от опашки в стола, където се сервираха готвени ястия – първо, второ, трето и десерт. Без право на избор, каквото са приготвили готвачите за деня. Надписи като „Днес баклавата с орехи е с фъстъци“ също не бяха рядкост.

Бакшишът според тогавашната власт бе обиден и забранен. „Бакшишът е еднакво опасен както за този, който го дава, така и за онзи, който го приема“ бе само един от лозунгите, които висяха на табели в заведения, ресторантии дори бръснарски салони. Хотелите пък задължително искаха брачно свидетелство при настаняване на дами и господа, за да не се развращава населението. В хотелите можеха да бъдат видени и следните надписи като този – „Стаите до 22 часа се дават на жени. Същите след 22 часа се отдават на мъже!“