Докато се разхождате в стария град на Благоевград като че ли изведнъж се пренасяте 40-ина километра по-далеч, в полите на Рила планина. Защото църквата „Въведение Богородично“ прилича на най-известния български манастир – Рилския. И това не е случайно, тъй като на мястото, на което се намира днес храмът във Вароша /старият град / е имало метох на Рилския манастир.
Но това не е единствената причина да посетите храма. Строената преди 173 години църква е обявена за паметник на културата с национално значение. Тук е основано и първото килийно училище на града, но в храма, на чието място се появява църквата. Днес домът Господен смайва с архитектурните си решения, стенописите и иконите, част от които за съжаление са почти невидими заради саждите от палените свещи от миряните.
Над църквата се извисява по-късно построена кула. Първоначално храмът нямал още нартекс и гарелия с колони. От самото начало обаче на входа на църквата като че ли като стражи стоели изписани светите братя Кирил и Методий. Сградата е построена със средства и доброволен труд на всички 150 души, които тогава живеели в Горна Джумая /старото име на Благоевград/. Всеки помагал с това, с което можел. Богатите с пари, а останалите – при градежа. Дори жените и децата носели камъни за строителството на църквата.
Иконостасът във вътрешността на храма също напомня на този в Рилския манастир и се вярва, че в по-голямата си част също е дело на майсторите от Самоковската школа. По-малка част е направена от майстори от Дебърската школа, разчитат експертите по стила. Царските икони пък са дело на прочутия Димитър Зограф и на сина му Никола Доспевски. Повечето празнични икони са направени от бански зографи като Димитър и Симеон Молеров, Михалко Горев и Димитър Сирлещов.
Днес в църквата можете да видите мемориалът на Гоце Делчев и неговият род. И тъй като храмът се намира във Вароша, можете да се възползвате и да се разходите наоколо, за да се насладите на белите къщи от Възраждането. Или пък просто да направите снимка на котките в двора на църквата, които блаженно се препичат на слънце или пък, ако имат късмет, хапват там обяда си.
