Много са църквите и храмовете по света, в които се случват чудеса. Мелнишкият храм Свети Антоний Велики обаче е известен и с факта, че в ако нападнат от демони, превзет от бесове или както съвременната медицина по-често ги определя – луди хора преспят в святото място срещу храмовия празник – 17 януари, ще се изцери. При по-тежките случаи се налагало нападнатите от бесове да пренощуват в църквата 40 дни. Завързвали ги на централната колона в храма с железни пранги и окови, които и днес могат да бъдат видени на същото място.
В мелнишката църква не само се церят душите, но се и случват често чудеса – болни хора оздравяват, след като молитвата им бъде чута от Свети Антоний.
Построената през 18 век църква е една от само двете в Европа, която носи името на светията. Другата е базиликата в италианския град Падуа. Интересен и начинът на изписване на църквата – с цветя. Иконите са не изрисувани на стените, а подарявани от вярващи.
Сред другите чудеса, за които говорят местните е, че преди десетилетия иконите на иконостаса трябвало да бъдат реставрирани, но вместо това изчезнали мистериозно. Сменили ги с нови, но те избледняват, докато иконата на Свети Антоний е единствената, която остава непроменена. Местните вярват, че светецът не приема натрапените му рисунки в съседство и това е причината за аномалията.
Уникалният храм обаче далеч не е единствената причина да посетите най-малкият град в Мелник. Безспорно славата му се дължи основно на местното вино и особено на сорта широката мелнишка лоза, който се отглежда единствено в региона. Когато го пиете усещате съчетание от ягоди, бели череши, а понякога и нотки на тютюн, суха мента и черен пипер. Твърди се, че виното съдържа ензимът на дълголетието, а славата му се носи още от времето на римския император Траян – от 2 век след Христа. Според местна легенда след дълги векове става любимо и на Уинстън Чърчил, който си поръчвал всяка година тонове от виното за себе си и своите гости.
Другата причина за славата на града са интересните природни образувания – Мелнишките пирамиди. Височината на кулите им достига 100 метра. Всъщност глината и пясъка, от който са изваяни с помощта на вятър и вода са били дъно на плитко езеро, съществувало преди 4-5 милиона години.
Заради движението на континенталните плочи и нагъване на земните пластове водата му се отекла. Милиони години по-късно течащите планински води, прокарвайки своя път през натрупаната скална маса, образуват дълбоки долини и долове, които местните наричат с благозвучната дума „андъци“. Всички тези процеси превръщат причудливите скални форми в любимо място за снимки. От Мелник до пирамидите водят екопътеки, а най-красивите гледки са по тази към Роженския манастир, където освен на типични пирамиди можете да се насладите още на скални игли, гъби, конуси и други фигури.
Интересна е и историята на Мелник. Тя започва преди хилядолетия, когато тракийското племе меди харесва региона и в периода 1-3 век след Христа го превръща в свой дом. На платото Свети Никола се намира тракийско светилище, което по-късно е превърнато в храм, посветен на богинята Бендида.
През 13-ти век Мелник е провъзгласен за столица на Западните Родопи при управлението на владетеля Алексей Слав. Тогава и градът е укрепен с крепостни стени. През този период е и център на Мелнишката епархия, което обяснява и големият брой храмове на сравнително малко пространство.
Сред забележителностите, които можете да видите са останките от внушителната Болярска къща, която е една от най-старите на Балканския полуостров, Кордопуловата къща с типичната й възрожденска архитектура, митрополитските църкви „Свети Никола“ и „Свети Николай Чудотворец“, руините на църквата „Света Варвара“, църквите „Св. св. Петър и Павел” и „Свети Йоан Предтеча”,старата турска баня. Неслучайно Мелник е обявен за град-музей и е под закрилата на ЮНЕСКО.
