fbpx
 

Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ пази българщината

Ако може да се даде определението най-български на храм това може би ще е църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. И за това има много причини. Храмът в подножието на хълма Царевец в старата българска столица е построен от цар Иван Асен в чест на победата му при Клокотница срещу епирския деспот Теодор Комнин. Битката е спечелена на 9 март 1230 година. Това е един от малкото случаи, в които българския цар Иван Асен решава политческите въпроси на България с меч. Обикновено владетелят разчита на династични съюзи и бракове, с които разширява България почти до териториите по времето на управлението на цар Симеон Велики, наричано още златен век.

В храма „Св. Четиридесет мъченици“ много векове по-късно, на 22-ри септември 1908 г. цар Фердинанд I обявава независимостта на България. Когато посетите църквата днес ще видите и още един паметник на българщината – символичните мраморни саркофази с имената на част от българските владетели. Реално в храма почиват единственно тленните останки на цар Калоян. Те са намерени в пространството пред входа на църквата, а за това, че 190-сантиметровия скелет е бил великият владетел говори намерения пръстен със знака на цар Калоян. След като престоява години изложен във великотърновския музей, той е препогребан с почести.

Предполага се, че още един български цар е погребан в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ , а именно този, по чиято заповед се построява храма – цар Иван Асен. На почетните мраморни саркофази можете да прочетете имената на хан Кубрат и създателя на българската държава хан Аспарух, на селския цар Ивайло, Цар Михаил Шишман. Освен това първоначално тук е погребан сръбският светец Св. Сава, на чиито гроб, макар и празен днес, вярващите и днес намират утеха и лечени на различни болести.

Впечатляващи са запазените стенописи в храма, както и епиграфските паметници. Именно в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се пазят три от най-известните колони, свързани с българското историческо минало – Асеневата, Омуртаговата и тази от крепостта Родосто. Надписът на цар Иван Асен е посветен на победната битка при Клокотнца. Втората колона разказва за строежа на царския дворец от хан Омуртаг на Дунава. Тя завършва с известните думи – Човек и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил. Трета колона разказва за превземането на византийската крепост Родосто на Мраморно море от хан Крум.

Сподели статията
Автор

Обичам историята, да се разхождам по стари калдаръмени улички, да усещам във въздуха спомена за отминали времена и легенди. И имам късмета да съм се родил в страна със славно минало и много истории за разказване. България е основана преди повече от 1 300 години и никога не е сменила името си. Бита на хората, техните ежедневни навици, традициите, музиката, изкуството им обаче се е променяло през вековете. Каня ви на една разходка из различите епохи, за да опознаете България.