Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ пази българщината

Ако може да се даде определението най-български на храм това може би ще е църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. И за това има много причини. Храмът в подножието на хълма Царевец в старата българска столица е построен от цар Иван Асен в чест на победата му при Клокотница срещу епирския деспот Теодор Комнин. Битката е спечелена на 9 март 1230 година. Това е един от малкото случаи, в които българския цар Иван Асен решава политческите въпроси на България с меч. Обикновено владетелят разчита на династични съюзи и бракове, с които разширява България почти до териториите по времето на управлението на цар Симеон Велики, наричано още златен век.

В храма „Св. Четиридесет мъченици“ много векове по-късно, на 22-ри септември 1908 г. цар Фердинанд I обявава независимостта на България. Когато посетите църквата днес ще видите и още един паметник на българщината – символичните мраморни саркофази с имената на част от българските владетели. Реално в храма почиват единственно тленните останки на цар Калоян. Те са намерени в пространството пред входа на църквата, а за това, че 190-сантиметровия скелет е бил великият владетел говори намерения пръстен със знака на цар Калоян. След като престоява години изложен във великотърновския музей, той е препогребан с почести.

Предполага се, че още един български цар е погребан в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ , а именно този, по чиято заповед се построява храма – цар Иван Асен. На почетните мраморни саркофази можете да прочетете имената на хан Кубрат и създателя на българската държава хан Аспарух, на селския цар Ивайло, Цар Михаил Шишман. Освен това първоначално тук е погребан сръбският светец Св. Сава, на чиито гроб, макар и празен днес, вярващите и днес намират утеха и лечени на различни болести.

Впечатляващи са запазените стенописи в храма, както и епиграфските паметници. Именно в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се пазят три от най-известните колони, свързани с българското историческо минало – Асеневата, Омуртаговата и тази от крепостта Родосто. Надписът на цар Иван Асен е посветен на победната битка при Клокотнца. Втората колона разказва за строежа на царския дворец от хан Омуртаг на Дунава. Тя завършва с известните думи – Човек и добре да живее умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил. Трета колона разказва за превземането на византийската крепост Родосто на Мраморно море от хан Крум.

Сподели статията
Автор

Alehander_Popkonstantinov@dpbweb.com

Обичам историята, да се разхождам по стари калдаръмени улички, да усещам във въздуха спомена за отминали времена и легенди. И имам късмета да съм се родил в страна със славно минало и много истории за разказване. България е основана преди повече от 1 300 години и никога не е сменила името си. Бита на хората, техните ежедневни навици, традициите, музиката, изкуството им обаче се е променяло през вековете. Каня ви на една разходка из различите епохи, за да опознаете България.