Ескишехир е сред градовете в Турция, които са подценявани като туристическа дестинация. Признавам си, че и аз се почудих преди да се реша да стегна куфарите за известния като младежки град заради многото си студенти. При прехвърляне на статии в интернет докато се подготвях за пътуването видях само, че градът има канали с гондоли, подобно на Венеция, минерална вода, парк със замък в стил Дисниленд и е познат заради някакъв бял камък, който не ми говореше нищо. Въпреки, че предпочитам да обикалям повече по „камъните“, както се шегуват моите приятели, се реших на това пътуване. И не само, че не съжалявам, но и вече обмислям как да се върна с приятели.
За Ескишехир може да се пише и говори дълго. Като човек, който пътува при почти всяка възможност, най-голямо впечатление ми направиха обаче хората. Почти никъде по света не съм срещала толкова любезни и гостоприемни хора, които те посрещат като скъп гост, а не като турист. Всеки се опитва да помогне, независимо дали говори езика, на който се опитвате да комуникирате, нито дали пък вие знаете турски. Усмивките и топлите очи на хората буквално ми стоплиха сърцето. Това, за съжаление, не може да се опише с думи. И за моя изненада се оказа, че три дни са крайно недостатъчни, за да видите всичко от Ескишехир и да му се насладите.
Но преди да стигнем до тази част, да видим как можем да стигнем всъщност до Ескишехир. Определено най-лесният вариант е да хванете влак от азиатската част на Истанбул. Бързата железница от турския мегаполис ще ви заведе до Ескишехир за около 3 часа. Пътуването е повече от комфортно, а цената пренебрежително ниска – 55 лири или 11 лева. Ако сте с голям куфар доплащате още малко. В цената на билета се включва безплатен достъп до интернет по време на воаяжа, както и самостоятелно място на двойна седалка заради ковид-мерките.
Ако бързате да се възползвате от най-прочутата атракция на Ескишехир можете да се отбиете първо до центъра на града, да се разходите край водните канали и по мостовете на река Порсук ( името означава язовец, което ми се стори забавно). Можете да наемете гондола за романтична разходка за двама или пък ако искате да видите повече от каналите и място на туристическо корабче. Именно заради тези канали наричат Ескишехир Венеция на изтока.
Препоръчваме ви докато сте в центъра да си предвидите раница, за да можете да носите всички покупки, които ще ви изкушат в околните магазини – от хранителни деликатеси, типични за региона като „мет халва“ ( подобен на пишмание десерт), безглутенови сладки с леблебия, локуми, баклави и куп други вкусотии до сувенири, дрехи, чанти и всякакви „съвременни стоки“. Заради изгодни курс на лирата към лева в момента (около 5 лири за левче) цените както в многобройните магазини по централната улица, така и в местните молове, които са отворени до 20 часа заради ковид мерките, са повече от изгодни. Така че предвидете си място в багажа за подаръци и изгодни сделки.
Ако искате да се пренесете няколко века назад във времето, то тогава не бива да пропускате стария дървен пазар или „Одунпазаръ“. Кварталът със запазени къщи с типична архитектура неслучайно е включен и в списъка на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. Освен да направите чудесни снимки, можете да влезете и в многобройните магазини и работилници, в които въпреки натиска на времето се пазят тайните на старите майстори и занаяти. В работилницата за стъкло например можете да видите как под пламъците на огъня и сръчността на майсторите оживяват пчели, цветя, анимационни герои и арт бижута. Не пропускайте да си вземете и от синьото око Назар, което според поверието трябва да е от стъкло, за да ви предпази от зли очи и беди. А ако стъклото се спука, докато го носите или сте го сложили в дома си, това означава, че стъкленото око е поело бедите, предназначени за вас и така ви е предпазило от злото.
Цените им, както и на всичко в Ескишехир, са много изгодни. Миниатюрни обеци, пръстени и висулки, макар и направени след часове ръчен труд се предлагат за символичните суми от 5-10 лири или 1-2 лева. В стария квартал на града има и музей на стъклото, част от модерен и признат за един от най-добрите музейни комплекси. В него ще ви омаят цветовете и красотите на изложените експонати.
Сред най-атрактивните работилници определено са тези за изработка на „люлеташи“ (сепиолит). Белият минерал е известен още като бялото злато на Ескишехир, защото едно време целият квартал се е издържал от майсторската направа на лули, табли и комплекти за шах с мекият минерал. Заради лесната му обработка и лекотата наричат сепиолита още морска пяна. В света има само няколко находища за ценения особено от любителите на лулите и до ден днешен минерал. Най-голямото е край Ескишехир. Въпреки, че се обработва лесно, почти като глина, за да постигнете изящните форми са нужни години практика, сръчна ръка и като във всеки майсторлък – да вложите малко от душата си. След като се обработи камъкът се покрива с тънък слой восък, за да води мекотата му до надраскване. А според вида и качеството на тютюна, който пушите с лулата, цвета й се променя в различни нюанси от охра до тъмнокафяво и вишневочервено.
В повечето магазинчета в квартала ще можете да си купите различни сувенири, бижута и естествено лули от белия минерал. Цените също са почти символични, като срещу 5-10 лева можете да се сдобиете с изящни бижута. В квартала се намира и единственият музей на сепиолита.
Сред запазените марки на града е и паркът със замък ала Дисни. Всъщност всяка от сините кули на приказния замък е копие на някоя от прочутите кули на Турция като Галата и Момината кула в Истанбул например. Паркът е чудесно място за разходка или пикник, особено за деца заради приказните герои и храсти във формата на животни, а и заради езерото с плуващи лебеди. В близост до него се намира и Музеят на турската култура, в който можете да се снимате с восъчните фигури на прочути мъдреци от времето на Османската империя или да разгледате невероятна колекция от чудновати струнни инструменти, повечето от които не бях виждала, за една част бях чела в книгите, а други ми бяха напълно непознати.
И това съвсем не е всичко от райна на Ескишехир. Но за фригийската долина, тайните на цар Мидас и гордиевият възел, хетските паметници на възраст от по 2600 години, посланията, скрити в шарките на килимите и красотите на град Сиврихисар, ще ви разкажем скоро.
