Бирата се сервирала само наливна, всеки клиент си имал собствена чаша

Ако искате най-бързо да се се запознаете с културата и традиците на германския регион Бавария, не пропускайте да отделите няколко часа, а защо не и цял ден, за да посетите най-големия музей на открито в околностите – Глентлайтен. Той се намира на около 45 Мюнхен и е лесно достъпен както с автомобил, така и с публичен транспорт. Как точо да стигнете подробно е описано на сайта на музея. Още с влизането ще се потопите в алпийския пейзаж, а със всяка стъпка ще пътувате назад във времето. Препоръчваме ви да ползвате гид, за да научите повече за живота на планинците преди векове, а и да научите за някои „тайни“ на къщите и тяхното обзавеждане. А защо не и малко повече за типичните баварски бирени градини?

Тъй като от април до октомври ферментацията на бира била забранена, баварците започнали да изграждат изби, в които да съхраняват любимата си бира с огомни буци лед, така че любимото им питие да се запази и в най-големите жеги. Над избите засаждали кестени, за да пазят сянка и да подпомагат съхраняването на пивото. Първоначално бирените градини били само за лична употреба, а пивото било споделяно само с приятели под сянката на кестените. Впоследствие производителите започнали и да я продават.

Бирата се сервирала само наливна, а обичайно всеки от посетителите си имал надписана чаша, често предавана и от поколение на поколение, в която му наливали питието. Те се съхранявали в специални надписани шкафчета. И днес подобни почетнилични халби могат да бъдат видени в най-старите германски бирарии. Чак след Втората световна война започнали да пълнят бирата и в бутилки. В музея можете да опитате местна бира от малки локални производители, включително и такава, от която се е възхитил дори американският президент Барак Обама. Но преди да поседнете пред халба пенлива бира и баварски специалитети ви предлагаме все пак да разгледате музея на открито Глентлайтен.

Столетни къщи са пренасяни парче по парче ведно с оригиналното обзавеждане

В музея има около 60 старинни къщи на по няколко века, селски имения, занаятчийски работилници, в които позабравени занаяти оживяват и днес. Разбира се, можете да вземете късче от миналото със себе си. Но много по-интересно е да чувате как стъпките ви скърцат докато се движите по оригиналните дървени подове, които като че ли разказват отдавна забравени истории. За разлика от родния Етър къщите в Глентлайтен са напълно оригинални. Изкупувани са от собствениците им, които често с удоволствие са се разеляли с тях, тъй като поддръжката на културни и архитектуни ценности, каквито представляват тези домове на по 100, 200 и 300 години, е доста скъпо удоволствие.

Предизвикателство за музейните работници е било да ги разглобят и сглобят отново в първоначалния им вид, но вече в музей на открито, тъй като за целта е трябвало да научат бързо тайните на различните типове алпийско строителство. Къщите са различни, представят различните традиции на региона, укласени са много красиво и повечето са били пренесени направо с покъщината или пък тя е възстановена по стари снимки и собственици на фамилиите, които са ги притежавали.

Така например можете да научите повече за „баварското злато“ – материалът, от който булката изработвала чаршафите и дрехите на семейството. Неслучайно чеизът или зестрата на сръчните жени била поставяна в гардероби и шкафове със стъклени врати, та да виждат гостите както богатство е успял да привлече собственикът на къщата. Дамите се грижели за домакинството, засаждали цветя, които да прогонват с миризмата си мушици и комари, бродирали покривки и чаршафи, украсявали с различни рисувани орнаменти тавана, пода, вратите и прозорците и в оставащото време се грижели за къщата, домакинството, храната, животните, които често живеели в дома със стопаните в клетки на пода или в отделна стая, та и за възпитанието на децата.

Първата пренесена в музея сграда пристига в Глентлайтен през 1973 г. Това е фермата Ходерер, която впоследствие е обзаведена според спомените на собствениците си и възстановява как е изглеждала сградата и нейното обзавеждане през 20-те години на миналия век. Можете да разгледате хамбара, пекарната и сушилнята. Именно пекарната се използва от майстора Луидл от близкото селце Гросвейл, който на определени дати показва на посетителите как се е правил типичният баварски хляб, който всъщност се е приготвял в пещта веднъж на две или три седмици в такива количества, че да стигне за цялото домакинство. Освен че можете да пробвате можете да си вземете от вкусния хляб и да научите от майстора някои тънкости на занаята.

Но отсега да ви кажа – работата не е за всеки, защото да се приготви насъщния трябва да стане наистина в ранни зори, тъй като пещта изисква няколко часа, за да се затопли. Именно затова и хляб в миналото в Бавария не се е правил всеки ден. За сметка на това заради прекрасните си качества и технологията на направа е оставал вкусен и мек наистина за дълго. Сухият просто топили в манджата, както и ние днес още обичаме да правим. За дълготрайността на хляба гарантирам от личен опит, защото се изкуших да си взема от баварския хляб за България и пет дни по-късно беше все така прекрасен на вкус. Ако случайно останел от трохите си правели джин, така че нищо не се хвърляло.

По време на обиколката вив музея можете да разгледате и ферма с животни, за да научите повече за бита и направата на прочутите баварски сирена. Или да посетите типична за преди около 200 години алпийска къща – без прозорци и с камъни на покрива, които да пазят гредите му от силния вятър. В музея можете да разгледате още воденица, къщи с типични дърворезби и украсени с баварски бродерии, а при част от събитията на музея и да видите как дама в традиционна баварска носия извайва образи върху канавата. Или пък да се насладите на майсторлъка на друга дама, която изработва типични баварски глинени изделия, чаши, грънци и сувенири. И след това да си купите такива за дома или за подаръци. Към музея има и магазин, в който са събрани предмети типични за местните занаяти и за региона. Интересна е и бирената градина, в която да пробвате местни бири и ястия.

За да се почувствате като истински богаташ посетете и лятната вила, в каквито са отсядали богатите баварци и техните гости през 30-те години на миналия век, докато неуморни слуги са задоволявали прищевките им.

В част от къщите на музея можете да разгледате и първообразите на съвременните бани и тоалетни. Естествено, такива имало само за по-богатите баварци. Истинско преживяване е да влезете в къщата на фамилията Фишервере, която е на над 500 години и в нея от края на 15-ти век се е помещавал и двуетажен параклис. Сувенирите, събирани от поклоннически пътувания и предметите на изкуството правят къщата задължителна по маршрута на туристите.