Край гватемалското езеро Атитлан почитат дървена статуя като бог

В едно от крайезерните села на гватемалското езеро Атитлан – Сантяго де Атитлан, се почита странен култ – към божеството Машимон. Всъщност то е „въплътено“ в дървена статуя, която местните не просто почитат, а хранят, поят с ром, дават й да пуши пури и дори „работи“ за тях, изкарвайки пари от поклонници и туристи. Със сигурност е интересно да се види, ако стигнете до езерото Атитлан. Именно там можете да видите и наследниците на маите, които спазват вековни местни обичаи и традиции, всяко село има собствени носии и порядки и те са част от ежедневието им, а не просто атракция за туристите.

Молят му се за смъртта на враговете

Дървената статуя на Машимон се облича в традиционни местни дрехи и се почита от маите цутухил по меко казано шокиращ за европееца начин. Според преданието култът към него датира от дълбока древност, но след насилственото католизиране на местното население се видоизмения. Интересно е, че за разлика от други божества, също като в древната гръцка митология, Машимон има напълно човешки черти. Не са му чужди пороци и завист, също като на обикновените хора. Затова е напълно прието да се помолите пред него да умре ваш враг, неприятел да бъде сполетян от нещастие или нещо друго достатъчно гадно, а в същото време да измолите здраве и късмет за вас и близките ви.

Плащат за изпълнение на молитвите

Колкото повече пари платите на Машимон, за да се сбъднат съъкровенните ви желания, изказани в молитва, му дадете, толкова по-сигурно е, че ще обърне внимание на молбата ви. Защото статуята не само е алчна, но и има нужда от доста средства за издръжката си. Тъй като се храни и пие като човек. Местните, които се грижат за него денонощно постоянно му дават да опитва отбрани деликатеси, да пуши пура, която изгаря почти магически пред очите на посетителите и да пие ром, който изчезва като по чудо в дълбините на статуята.

Домът му се сменя всяка година

Издръжката на божеството излиза скъпо, затова домът му се сменя всяка година. За местните е въпрос на чест да го приютят. И въпрос на доходи, защото освен молбите гостите заплащат и всички снимки на Машимон, макар и само по няколко долара. Хората, които се грижат за него всяка година са различни, но задължително от богато семейство, за да може то да поеме разходите по удоволствията на божеството-статуя. Самият Машимон е облечен в местни шарени дрехи и окичен с гирлянд от пари. Не му липсва и джоб, в който шаманът бързо прибира даренията.

Съжителства със статуя на Христос

Еклектиката в “дома” му е пълна. В съседство на статуята, настанена в центъра на съответното помещение, е положена легнала статуя на Исус Христос, но разположена в прозрачен саркофаг, украсен с разноцветни лампички, каквито ние слагаме на елхите на Коледа. Статуи на католически светци са “украсени” с вратовръзки и очичени с пари, както ние бихме казали – като сгоден… селянин брат му. Стаята е пълна с изкуствени и живи цветя, а в нея ароматът е толкова непоносим, че туристите с мъка издържат няколко минути в помещението.

Езерото вдъхновява Екзюпери за прочутата му боа, глътнала слон от „Малкия принц“

Именно езерото Атитлан е вдъхновило писатетелят Антоан дьо Сент-Екзюпери за прочутата му рисунка от книгата „Малкият принц“ на боа, глътнала слон. Гледката към селото Серо де Оро (в буквален превод от испански – хълм от злато) от алеите на град Панахачел край езерото Атитлан сигурно и днес ще ви се стори позната, тъй като нейно точно копие е рисунката в книгата. Всъщност Екзюпери катастрофира със самолет в Гватемала в края на 30-те години на миналия век и остава в региона на Антигуа дълго, за да се възстанови и излекува. Тогава е замислена и вдъхновена от околните пейзажи и легенди и книгата “Малкият принц”.