Златното съкровище от Над Сент Миклош можете да видите до 30-ти октомври в първата българска столица Плиска. Предполага се, че красиво обработените и украсени съдове са принадлежали на основателя на българската държава хан Аспарух. Според една от теориите то е дори още по-старо и е принадлежало на хан Кубрат. Други учени твърдят, че съкровището е сборно, а предметите са събирани от различни колекции на владетели.
Съкровището е датирано от намерен върху него надпис на прабългарски език, според който е изработено през 693 година след Христа, по време на управлението на хан Аспарух. За прабълграския му произход говори и конник, изобразен на един от съдовете. Съкровището е намерено от двама братя български градинари, при разкопаване на земята им.
В украсата на съдовете се срещат орнаменти, присъщи на различни култури – християнски кръстове, рунически прабългарски знаци, мотиви присъщи на сасанидското и на византийското изкуство.
Град Над Сент Миклош, в който е изкопано златното имане, се намира в границите на днешна Румъния. Съкровището пък е подарено от откривтелите му на австрийския император и до днес оригиналът се съхранява във Виена. Единственото копие в света на 23-те съда с общо тегло 10 килограма е изложено до 30-ти октомври в Плиска. Съкровището е изработено от 22 каратово злато.
Докато сте в Плиска, имате шанс да разгледате и първата българска столица, изградена през 7-ми век след Христа от основателя на България хан Аспарух. Величествените руини са разположени на 70 км от Варна и на 20 км от Шумен. Първоначално укрепленията на Плиска, около които се разрастнал града били дървени, но по времето на хан Крум били изградени каменните сгради и дворец, чиито руини могат да бъдат видени и днес.
Пред музея в Плиска пък са разположени две шатри, от които ще добиете представа как са живели прабългарите. Плиска е историческата сцена и на покръстването на българския народ в Християнството в средата на 9-ти век, като самият владетел Борис I приема новата вяра през 864 г. От тези времена е останала за поколенията Голямата базилика, която впечатлява и до днес с размерите си. През 886 г. в нея и разрастналия се наокоо комплекс са посрещнати и светите братя Кирил и Методий, които дават азбуката на българите и на всички останали народи, които и днес използват кирилицата.
