България кандидатства за включване на Голямата епископска базилика в Пловдив в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Обектът бе представен заедно с античните мозайки на бъдещата европейска столица на културата в централата на ЮНЕСКО в Париж от министъра на културата Боил Банов, зам.—министърът на туризма Ирена Георгиева, кметът на Пловдив Иван Тотев и президентът на фондация „Америка за България“ Нанси Шилър.
Епископската базилика на Филипопол е построена през 4-ти век, малко след като християнството става официална религия в Римската империя. Тя се намира в близост до централния площад на Пловдив и е най-голямата раннохристиянска църква, открита на територията на страната ни. Подът й е украсен с над 2 000 квадратни метра мозайки, които впечатляват с богатството на цветовете и образите. Миряните се молили над 100 птици, символизиращи рая, като всяка една от направените от ситни цветни камъчета картини е различна от останалите.
Базиликата е широка 36 метра, а дължината й е над 90 метра. Впечатляваща е и архитектурата на сградата. Тя е изградена от централен и два странични кораба, абсида, предверие и открит двор с колонада. Вътрешността на базиликата също била украсена с колони и стенописи. Мозайките са в два пласта, а през Средновековието теренът е ползван като некропол. Размерите и украсата на базиликата, както и разположението й в близост до форума на античния град са причина да се смята, че през 4-ти век във Филипопол е живяла богата и влиятелна християнска общност.
Надеждите на страната ни саэдокументите за включване на Епископската базилика и римските мозайки в списъка на ЮНЕСКО да бъдат внесени до края на януари догодина, за да може предложението да се разгледа през септември 2018-та година. Самата базилика се очаква да отвори за посетители в началото на 2019-та година, когато ще приключат работите по реставрацията й. Само преди дни стана ясно, че Габрово е включен в Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО.
