Една от най-загадъчните пещери у нас безспорно е Дяволското гърло край Триград. Според учените пещерата се е образувала преди около 175 хиляди години, като днес тя привлича туристи от цял свят, не само с любопитното си име и тайнствената си, причудлива красота, но и с десетките легенди, свързани със скалното образувание. Безспорно най-известната от тях е, че именно в недрата на Родопите, пещерата Дяволското гърло е станала сцена на една от най-известните любовни легенди – тази за тракийския майстор на лирата Орфей и възлюбената му Евридика. Според нея най-великият музикант и омаен певец от Античността се влюбва в нимфата Евридика. Двамата се оженили, но скоро след сватбата възлюбената девойка била ухапана от отровна змия и починала.
Мъката на Орфей била огромна, а към тъгата му била съпричастна цялата природа. Певецът решава да потърси своята любима в подземното царство на древногръцкия бог Хадес. Преданията в региона твърдят, че за пътешествието си музикантът поел към свещената река Стикс именно през пещерата Дяволското гърло край Триград. Богът на подземното царство бил омаян от вълшебната арфа на Орфей и от любовта му и решил да върне двойката към света на живите.
Но поставил едно условие – музикантът да не поглежда любимата си докато излязат от царството на мъртвите. Притеснението, че Евридика може да не го следва надделяло в Орфей, той се обърнал назад, а заради нетърпението и липсата му на достатъчно вяра в боговете, нимфата трябвало да се върне отново в света на мъртвите – обратно в дълбините на Дяволското гърло.
Траките вярвали, че пещерата е портал към отвъдното и затова в нея хвърляли телата на починалите владетели и изявени войни, така че да им осигурят безсмъртие.
Лечебен извор и ликът на Богородица церят болести
Самата пещера освен легенди крие и реални тайни, тъй като никой досега не е успял да разбере къде се губят водите на подземната река, която тече през нея. След така наречения сифон, който поглъща всичко, водата се губи, а десетки експерименти и опити за проучване са завършили неуспешно. Включително и с хвърлянето в пастта на пещерата на тонове белязан дървен материал, който така и не излязъл никога в близост до Дяволското гърло.
Пещерата Дяволското гърло е толкова голяма, че в нея може да се побере храм-паметникът Александър Невски в София. За разлика от преди години Дяволското гърло е социализирано и безопасно за разглеждане място, така че не пропускайте да се потопите в света на легендите и тъмнината в нея. Можете да се разходите по около 350 метра от общата ѝ дължина от километър и половина. През това време ще видите причудливо естествено изображение в стената на пещерата – фигура на мъж в цял ръст в античен стил, по-известен като „дяволската глава“. В пещерата има и малко изворче с лечебна вода, където се намира лика на Богородица, а според преданието водата от него сбъдва и най-съкровените желания. Според друга легенда изворчето се образувало именно от сълзите на безутешния Орфей, загубил своята любима Евридика заради нетърпението си.
Бучащата зала, през която ще преминете, ако посетите Дяволското гърло, е втората по големина пещерна зала в България, образувана от пропадане на Триградската река в пещерата. Има каскада от 18 водопада, най-големият от които е 42 метра и е най-високият подземен водопад на Балканите. Пещерата е известна и с факта, че в нея живее най-голямата колония на прилепи на Балканите.
