Конски впрягове возят туристите по водите на Чълдър през зимата
Ако като дете сте чели приказки като „Снежната кралица“ или пък приключенски романи, няма как да не ви се е приискало поне веднъж и вие да препускате върху заледени езерни води в гонене на силни емоции. Преди десетилетия климатът е позволявал това да се случва и у нас, както са ми разказвали баби и дядовци. Климатичните промени обаче направиха подобни атракции почти невъзможни по родните географски ширини. Та ако наистина да се возите в конски впряг е една от мечтите ви, препоръчвам ви да посетите през зимата езерото Чълдър, което се намира в региона на Ардахан, в близост до турски град Карс и до границата на южната ни съседка с Армения и Грузия.
Намира се на близо 2000 метра надморска височина
До Карс най-бързо и лесно се стига със самолет от Истанбул, като полетът продължава около 2 часа. За да се предвижите до езерото Чълдър и местата, на които местните предлагат ледени приключения ще ви отнеме още около 45 минути – час пътуване с кола. Вулканичното езеро Чълдър е впечатляващо и като че ли наистина безкрайно с обиколката си от 60 километра. Намира се на малко под 2000 метра надморска височина и заради този факт вулканичното езеро гарантирано замръзва за 3-4 месеца през зимата. При това дебелината на ледената покривка е доста плътна, средно около 45 сантиметра и позволява куп различни преживявания, които със сигурност ще запомните за цял живот. Площта на езерото е 123 квадратни километра. Внушително, нали?
Конете са със специални подкови, за да не се плъзгат по леда
Една от най-търсените атракции е разходка с конски впряг върху замръзналите води на Чълдър. В „каляските“ се качват 4 или 6 човека плюс кочияшът. Преди да се осмеля да се кача на впряга първо се запознавам с двата красиво украсени коня, които ще се грижат за моето добро настроение и безопасност на леда. Приближавам се с плахи стъпки. Гледала съм не един и два филма, в които разходки върху заледените води приключват с трагедия за безразсъдния герой. Разбира се, риск върху Чълдър няма никакъв, въпреки че ми трябва лично време да се уверя, че домакините не искат да се оттърват от досадните ми безкрайни въпроси.
Разходките по леда и атракциите по повърхността на замръзналото езеро са напълно безопасни, тъй като дебелината на леда е от 45 до 60 сантиметра и може да издържи не само по-закръглени ентусиасти, но и самите конски впрягове. Конете са със специални подкови, за да не се плъзгат по леда. Подковите играят ролята на зимни гуми и им позволяват да препускат с усмихнатите туристи зад гърба им.
Традицията е останала от времето на Руската империя
Разбира се температурата е минусова, но ме топлят емоциите. Е и няколко пуловера, предвидливо купени предходния ден от Карс, тъй като се оказа, че разбирането ми за минус 11 градуса не е било достатъчно при приготвянето на багажа ми за пътуването. Въпреки ледения студ усмивката ми е до уши. Препускаме няколко минути и спираме далеч от брега за снимки. Кочияшите ни не говорят друг език освен турски и няколко думи на английски, но се разбираме идеално – знаят кога искаме да спрем, кога да се снимаме, че дори и кои са най-атрактивните пози, които да заемем. Не пропускам да се снимам на мястото на кочияша докато сме по средата на езерото, имитирайки умения в управлението на впряга. За част от секундата, докато позирам щастливо и се усмихвам, през главата мисълта какво ще правя ако точно тогава конете решат, че е време да подновят бяга си. Е, за щастие и конете не говорят езиците, които аз владея, но чудесно разбират как трябва да се отнасят с туристите. И решават да ме пощадят, позирайки кротко заедно с мен на истинския кочияш.
Днес конските впрягове, чиято традиция е останала от времето на Руската империя, която за няколко десетилетия управлява региона, са туристическа атракция. В миналото обаче са си били почти единственият начин на транспорт през зимата. С тях се е ходило на лекар или са се посещавали близки или роднини в съседното село.
Пробиват дупки с кирки, за да ловят шарани
Водите на Чълдър замръзват обичайно през декември и започват да се топят в последните дни на март. Най-дълбокото място в езерото е 42 метра, но местните предпочитат да ловят риба значително по-близо до брега. Твърдят, че именно ледените води правят вкуса й неповторим. Най-прочут е огледалният шаран, но в Чълдър се срещат и други риби. За да си осигурят прехраната местните ни демонстрират как пробиват с кирки и лопати дупки в леда, залагат мрежите, а впоследствие и събират улова.
Рибата е добър вариант за обяд, но не по-малко вкусни са и другите специалитети от региона – над 20 вида различни сирена, ястия с агнешко, печена гъска, а за десерт халва (но не познатата у нас, а направена на основата на брашно), мисля си, докато гледам как местните ловко дърпат мрежите. От толкова студ решавам да отскоча, за да се стопля с чаша черен турски чай в близкия ресторант. Слънцето вече е напекло и под краката ми се чува шум от образуване на пукнатини в леда. В първия момент се стряскам и се опитвам да разпределя тежестта си, така че да не рискувам живота си и се движа като несръчен пингвин за забавление на местните. Но както вече споменах – ледът е изключително дебел и опасността е само в главата ми.
След като се постопям за кратко решавам да се върна обратно в езерото, където приключенията и активностите не свършват. Сред забавленията, предлагани край и върху езерото Чълдър освен препускане в конски впряг по леда са още разходка със снегомобил, возене върху ски и вдигане на парашут, пързаляне с кънки и каране на зимен велосипед. Скоро се чувствам върху леда като у дома си и не ми се тръгва.
