Магически дървесни корени, които приличат на приказни горски създания, желязно дърво и гигантска секвоя са само част от причините да отделите няколко часа от свободното си време и да посетите парка Врана край София. За да оцените многообразието от растителни видове ако не сте ботаник, доверете се на екскурзоводите, които изнасят беседи на всеки кръгъл час и разказват за потайностите на зелените площи. Цената на лекцията е включена във входния билет, който струва 5 лева за възрастен. Предлагат се още семейни пропуски и билети с намаления за ученици и пенсионери.
Паркът и прилежащите към него дворец и ловна резиденция били любими на княз Фердинанд. Владетелят дълго мечтаел да придобие имота, но собственикът му Боне Петров отказвал да го продаде. Всъщност съратникът на Васил Левски успял да се сдобие с чифлика на турския управител на София от преди освобождението Осман паша, като го откупил за 500 лири, колосална за времето си сума. Боне Петров обаче бил комарджия, задлъжнял и се наложило имотът да бъде продаден на публичен търг.
За имението наддавали двама от най-богатите столични банкери – Ешкенази и Леви. За всеобща изненада обаче най-голяма сума предложил третият участник в търга – придворният аптекар на Фердинанд Никола Странски. Впоследствие станало ясно, че князът участва чрез него в надпреварата. За имота били платени 56 000 златни лева. Владетелят променя имота според вкуса си постепенно и го превръща в огромния парк с територия близо 1000 декара, който е в момента.
Името си парка носи от факта, че по време на тържественото му откриване ято врани кацнало пред празнуващите и княз Фердинанд дал на имението названието на пернатите – Врана.
Разходките неизменно започват със снимки до гигантската китайска глицения и езерото с лилиите. То заедно с езерото на водоплаващите птици било проектирано от австриеца Хофман в началото на 20 век. Княз Фердинанд обогатил водните площи с много екзотични растения от Китай, Япония и Австралия. За съжаление по-голямата част от тях не са оцелели до днешни дни.
След него ще чуете историята на бунгалото, за което се предполага, че е построено за отдих край езерото, но често се твърди, че е свързано и с Георги Димитров. В непосредствена близост до бунгалото се намира и алпинеума Даалем, кръстен на ботаническата градина в Берлин, тъй като е проектиран от тогавашния й градинар Йохан Келелер. Под вещите насоки на екскурзоводите ще научите къде е паметната плоча на цар Борис, как паркът е проектиран, така че да се виждат в три посоки три планини, как широколистните растения образуват картинни рамки на иглолистните и обратното.
Ще имате шанса да научите, че името на белия бор идва от цвета на смолата, а не на кората му, подобно на названието на черния. Да откриете дървета, чиито стволове са разделени на 2,3, че и на 9 отделни части, без това да накърни живота на растенията. Ще се снимате до гигантски секвои, които са бебета със своите 100 години. А ако имате по-богато въображение ще съзрете група оживяващи пред очите ви тролове, образувани от външните корени на дърветата.
Желязното дърво и неговата шарена кора се крият в необлагородената част на парка, а пътят до него е покрит с треви, но това не пречи на приключенците да се насладят на ужасно тежкото дърво, което обаче плава без проблем по водните повърхностти. Безспорно всеки ще открие и своите любими растения или просто ще се снима пред двореца, който от години софиянци чакат да бъде отворен за посещения.
