Каква е рецептата да превърнеш едно строително съоръжение в туристическа атракция? Например да включиш дестинация или определена атракция в повествованието на книга или филм. Съзнателно или не, точно това прави писателят Иво Андрич, пишейки книга, чиято история се развива във Вишеград, а ключо място в събитията играе мостът над река Дрина. Това естествено далеч не е единственото достойнство на съоръжението, което е включено в списъка на ЮНЕСКО като част от материалното културно наследство на света.
Историята на моста и неговото построяване е описана в историческия роман на удостоения с Нобелова награда за литература писател – „Мостът на Дрина”. По типичния за него, трудно разбираем за хора, родени извън Балканския полуостров начин, той вплита около историята на моста съдбите на хората от Вишеград – сърби и бошняци.
Изграден е през 16 век от прочутия архитект на Османската империя Мимар Синан
Вярва се, че мостът е построен през 16 век от гениалния архитект на Османската империя Мимар Синан. Поръчката за изграждане на каменния мост направил роденият като християнин Мехмед паша Соколович, чиято майка според легендата живеела в християнската махала на Вишеград. От самото си построяване строителното чудо събира и разделя местните, тъй като всъщност е най-кратката връзка между християнската и мюсюлманската махала на Вишеград, който днес се намира в Босна и Херцеговина. Освен на любовни истории и родови вражди, мостът става свидетел и на кървавото разделяне на Югославия през 90-те години, а хиляди убити са хвърлени от него в реката. За съжаление и днес местните повече го свързват с този трагичен период от историята на града.
Мостът е с дължина от 180 метра и ширина от 6 метра. За приказното му въздействие върху туристите помага и изумруденият цвят на река Дрина под него. Арките на 9-те каменни отвора се отразяват във водите й, образувайки причудлив воден двойник на съоръжението.
Сръбският режисьор Емир Кустурица, който е роден като бошняк, но впоследствие се покръства и твърди за себе си, че е югославянин, е построил по едно етно село като забележителност в двете си родини – Босна и Сърбия. Докато селището в Мокра гора е изработено изцяло от дървен материал, това във Вишеград е от камък. То е посветено на родения във Вишеград Андрич и дори официално носи неговото име Андричград. На площада на мини градчето се издига и статуя на писателя.
В Каменния град можете да си купите различни традиционни сувенири, типични за мюсюлманския свят. От красиво украсени сервизи за кафе и чаши до филигранни сребърни изделия и книги. Целият град е изрисуван с цветни картини. В него можете да пиете кафе на пясък или да опитате местни специалитети като прословутите мини кебапчета или плескавици в местната кръчма. Или пък да запалите свещ за здраве или упокой в църквата.
