Масаите са може би едно от най-прочутите африкански племена, а посещението в селищата им и макар и беглото запознаване с културата им са магнит за туристите в Кения и Танзания. И днес масаите спазват традициите на предците си, техните вярвания и макар и досегът с модерната цивилизация да е оставил отпечатък и върху тяхната култура, те все още препочитат полуномадския си бит пред достиженията и комфорта на 21 век.
Посетихме едно от временните масайски села, на връщане от сафари в Кения, по програмата на туроператора Абакс, който не работи с крайни клиенти, а програмите му могат да бъдат закупени от много от туристическите агенции в страната. За да влезем и разгледаме селото, да видим ритуал за дъжд, традиционно палене на огън, да посетим масаиските къщи и местното училище, да им зададем въпроси и да ги снимаме платихме по 10 долара на човек. Различните села имат различна такса, за да открехнат вратата на света си към „белите“, но обичайно цената е около 10-20 долара на човек, в случай че сте с организирана група. В противен случай може и да не се съгласят да ви приемат.
Масаите и до днес са полуномади и подобно на дивите животни, за които загатнахме в друга статия за Кения (виж тук) , мигрират според сезоните в търсене на по-зелени пасбища и на повече възможности за улов. Затова и масаите не строят огромни сгради или стабилни къщи. Живеят в така наречения „енканг“ – нещо като село, заградено чрез дебела ограда от тръни, които да защитават обитателите от диви животни, а в миналото и от враждебни племена. Обичайно селата са с около 10-20 временни колиби от клони и кравешка тор, чието построяване е дело на жените. Мъжете живеят в миниатюрни къщи, в които буквално има само легло, а жените живеят заедно, в по-големи общи жилища. „Домът“ на мъжете не позволява нито да стоят изправени, нито да легнат изпъвайки цялото си тяло. В днешно време, ако имат възможност, си купуват противокомарни мрежи, за да се предпазят, доколкото могат от малария. Иначе за целта са палили огън, който освен че отоплява къщата, гони и насекомите. И до днес домовете са с дупка в тавана с тази цел.
И мъжете, и жените преминават през поредица инициации, като тази, която им дава право да се оженят е обрязването. Голяма част от жените днес се възпротивяват над това буквално мъчение, но мъжете с гордост изтърпяват обрязването. Освен това като част от различни ритуали главите и на мъже и на жени се бръснат. Част от лицата на членовете на племето, което посетихме бяха жигосани на къгове, а на други ушите бяха пробити, така че в тях да могат да носят пръчка или в случая с туристите – доларите, които събираха от нас. Според обяснението на водача ни тези ритуали в днешно време можели да заменят обрязването като доказателство за това, че момичетата и момчетата са се превърнали в жени и мъже щом могат да изтърпят болката и са готови за семейство. Мъжете в миналото били оставени сами за дни преди инициацията да оцеляват в пустошта или трябвало сами да убият дадено животно, понякога дори лъв, за да докажат, че са готови да бъдат приети за войни. Сега традицията се спазва, но не от всички общности на масаите.
Масаите са многоженци, като най-възрастната съпруга е нещо като главата на женското домакинство, което както вече казахме живее в различна къща от мъжа. Масаите са отговорни за оцеляването на семейството. Това включва отговорностите за осигуряване на храна чрез пастирство или лов. Жените масаи са отговорни за построяването на дома и за домакинството. Те също се грижат за децата, доят кравите, събират дърва и носят вода (средното разстояние за добива на вода е около 30 километра). Жените са отговорни за брането и почистването на кратуните, за да направят съдове, които украсяват с кожа и мъниста. И за изработване на бижута.
Бижутата днес се правят от мъниста, докато преди началото на 20-ти век били изработвани основно от месинг, мед и сушени растения. Редът на нанизване на бижута следва определени закони. Цветовете са разделени на първични и вторични, а поставянето на двата типа един до друг се счита за непростима грешка и води до подигравки за авторката на бижуто. Първичните цветове са бяло, червено, зелено, синьо и оранжево. Като оранжевите мъниста могат да се заменят с жълти, а сините с черни, но само в краен случай.
Масаите са известни и като племето, което пие кръв, смесена с мляко. Всъщност те далеч не са единствените и през вековете повечето номадски племена са практикували ритуали с пиене на кръв, както и смесването й с мляко. За целта майсторски правят дупка във вената на някое животно от стадото, източват малко количеството и затварят раната. През деня масаите се хранят обичайно с хляб от царевично брашно и мед, но вечер предпочитат да се събират заедно, като понякога си позволяват и месо. Ядат без вилици, от голяма обща купа, от която загребват с пръсти или хляб. Мъжете и момчетата се хранят отделно от жените и девойките. Възрастните мъже получават най-големи порции, а младите жени – най-малките.
Масаите имат интересна легенда, според която техният бог на дъжда Енкай им е дал целият добитък на света за съхранение и затова считат, че могат да крадат стадата на другите племена, взимайки си по този начин обратно своята собственост. Използват всичко от животните – мляко, месо и кръв за храна, кожата им за дрехи и матраци, торът за измазване на колибите, урината за промиване на рани. Говедата всъщност са основен признак на богатство и с тях се плащат и новите съпруги.
Заради начина си на живот и храната си масаите имат типична телесна структура, която ги прави разпознаваеми. Те са високи, много стройни, с издължени крайници и черепи. Известни са с умението си да скачат много високо от едно място, което всъщност е ритуал, за да докажат мъжествеността си на бъдещите си съпруги. От масайските села си купихме сувенири, същите, каквито можете да вземете и навсякъде другаде в Кения – бижута от мъниста и дърво, дървени скулптури и магнити на масаи в традиционните им червени наметала, цветни картини от слама.
Купуването не минава без пазарлък, като основният коз на масаите е, че са много гладни и търсенето на вина и съчувствие в „белите“. И ако в някои случаи това е вярно, тези масаи, които продават сувенири на плажовете край големите хотели на Диани Бийч например, може да се и по-богати всъщност от вас. А стройната им фигура да ви заблуди, че са недохранени. Така че изберете колко можете да платите и се придържайте към цената. Така или иначе всички туристи, дори когато си мислим, че пазаруваме „на далавера“ сме прецакани. Поне ви остава утешението, че ще се върнете с хубави снимки и спомени. И ще подпомогнете по някакъв начин опазването на традиционната култура на масаите.
