Античната история – фактите, митовете и легендите от древността привличат туристи от цял свят у нас, защото през нашите територии са минали много народи с различен бит и култура, които са оставили своя отпечатък. Любопитна история е свързана с Богинята майка и известният като българският Стоунхендж мегалит. Предполага се че мегалитът датира от преди 4000 години. Днес той е известен с името си „Вратата на Богинята майка“ и се намира над казанлъшкото село Бузовград. За да стигнете до мегалита трябва да повървите около 40 минути – час по създадената по европейски проект екопътека през 2005 г. Любителите на трекинга и дългите разходки ще открият, че екопътеката предоставя отлични условия. Разходката ви ще бъде лежерна и определено си струва да стигнете до крайната си цел. А по пътя можете и сами да се почувствате като откриватели, спирайки за снимка до някой очевидно обработен от човешка ръка камък, чието предназначение остава неясно както за пътниците, така и за научната общност. Поне засега.
„Вратата на Богинята майка“, както наричат скалния прозорец-мегалит, е сътворен близо две хилядолетия преди Христа. От народ, който е живял по българските земи преди траките. По-късно обаче той бил използван за ритуални цели от един от най-многобройните народи на земята според Херодот.
Има различни теории за това защо е възникнала мегалитната структура. Факт е обаче, че по време на лятното равноденствие на 21-ви юни през каменния прозорец край село Бузовград, Казанлъшко преминават слънчевите лъчи на залеза. И тъй като според вярванията на траките, залезът символизира света на мъртвите, се предполага, че мегалитът е бил своеобразна порта между световете. Още повече, че според легендите траките се радвали когато някой умира, защото за тях тогава започвал истинския живот в отвъдното, а пребиваването на земята било наказание. Именно на това място през 2006 г. е разпръсната прахта на траколога проф. Александър Фол, а черна табела и до днес припомня на посетителите този факт.
Предполага се, че мегалитът е бил използван за погребения на тракийски аристократи. Друга версия е категорична, че скалният прозорец към небето е бил всъщност древна обсерватория за наблюдение на звездите. Трета теория му придава доста по-прозаично значение – на място, от което е можело да се подават сигнали при нужда до отсрещните върхове на Стара планина – в ясно време чрез бронзови огледала, които отразявали светлината, а през нощта – с огньове. От мегалита се разкривала и гледка към столицата на одрисите Севтополис, която днес е потопена под водите на язовир Копринка, а малкото запазени артефакти от града могат да се видят в Историческия музей на град Казанлък.
Според друга научна теория, мегалитът е използван като календар, който е помагал на траките по-лесно да организират живота си. Скалният портал е с височина 1,80 метра и от него се вижда като в рамка старопланинският връх Триглав. Освен самият портал в скалната група има още скали, оприличени на „трон“ и на „жертвеник“. Погледнато в по-голям мащаб, мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, на чиито други два ъгъла се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка. Според Александър Фол на отсрещните старопланински хълмове, виждащи се през “прозореца”, има изградени подобни съоръжения. На 15-на минути пеша се намират и руините на крепостта Бузово кале. Достъпът до района е свободен и напълно безплатен.
