Архитектурата на църквите и тяхната украса са дело на двама гении – Момик и Сиранез

Сигурно всички имате места или дестинации по света, които като посетите се чувствате у дома си. Една от тези специални забележителности за мен определено е манастирът Нораванк в Армения. А причините за това са няколко. На първо място комплексът от църкви е разположен сред невероятна природа, а жълтеникавият цвят на камъните, от които е изграден, контрастират на околните червени скали на планинското дефиле, богати на желязо.

Изграден е през 12-13 век

Ако имате късмета да го посетите извън уикенда, когато и поклонниците са повече, ще се почувствате като че ли на магическо място. Буквално преведено името Нораванк означава новият манастир, но всъщност трите църкви в него са изградени през 12-ти и 13-ти век. Причина за името е, че преди това на същото място е имало църкви, разрушени по време на нашествията в страната.

Когато в България говорим за манастири винаги имаме предвид обители с жилищни, църковни и административни сгради, обитавани от монаси или монахини. Манастирите в Армения всъщност не са такива. Манастири там наричат комплекси от няколко църкви, в които не живеят постоянно монаси, а свети отци идват да отслужват литургии само по време на църковни празници или в неделя например.

Камъкът ставал восък в ръцете на Момик

Първата църква, която ще видите при пристъпване в коплекса всъщност е украсена от Момик. Според легендата той бил много талантлив момък, архитект, склуптор, миниатюрист, строител, но се влюбил в красивата дъщеря на местния владетел Брутел.  Наричали го Момик, защото така успявал да работи с камъка, като че ли бил восък под ръцето му.

Разбира се, колкото и даровит да бил Момик, той все пак не бил благородник и Брутел не искал да даде дъщеря си за негова жина заради разликата в социалните статуси. Затова и му заръчал невъзможносто – сам, за три години да изгради такава църква в манастира Нораванк, че никой да не е виждал подобно чудо и му обещал ако успее, да даде дъщеря си за негова жена.

Според легендата изградил църквата „Дева Мария“ защото бил влюбен в дъщерята на местен владетел

Момик, влюбен до уши, запретнал ръкави и за много по-кратко време построил истински шедьовър. Украсил църквата с каменни резби, които смайват посетителите и до днес със своето майсторство. Буртел обаче научил, че мисията е почти изпълнена, затова пратил своя слуга, за да убие Момик и да не се налага да спазва обещанието си. Според легендата именно когато полагал последния камък на купола на покрива, слугата на Брутел го бутнал отвисоко, Момик загинал и този камък станал надгробната му плоча.

Това е според красивата и тъжна легенда. В реалността обаче Момик достигнал дълбока старост, имал семейство и деца, а когато погребвали някого от рода му, задължително изписвали на надгробната му плоча, че е бил родственик на Момик. Защото майсторът заслужено е бил и преживе, и след смъртта си местна легенда.

Тесни стълби без перила изпитват вярата

В църквата „Дева Мария“ или „Бурталашем“, изградена от него освен финните дантели от украсен камък, на отиващите там за първи път винаги впечатление им правят стръмните и тесни стълби без перила между двата етажа на църквата – първият служещ като мавзолей и гробно място на същия този Брутел от легендата и вторият – мястото за богослужения. Идеята им е, че свързват грешния и божествения свят, но и че пътят между двата не е лесен и само опирайки се на своята вяра (в случая на стените на църквата), можете да оставите греховете зад гърба си и да постигнете божественото. Днес катеренето по стълбите не е разрешено зараси редица инциденти. В тази църква ще видите и арменският начин да напишеш цяло име само с две букви, тайна писменост измислена, за да може историята и културата на Армения да остане запазена завинаги въпреки разрушенията и постоянните набези, вдълбана в камък.

Следващите две църкви, които реално са по-старите, от 12 век, са не по-малко вмпечатляващи. Те са дело на друг гений – Сиранез. Арменските църкви от Средновековието насам, за разлика от всички останали в свет, задължително имат предверие, нартекс или на арменския гавит – място, на което се събирала цялата общност, за да решава граждански или обществени въпроси. Там влизали и некръстените, докато следовниците на Христа имали достъп и до самите църкви.

Гавитът на Сиранез не е реставриран от 12 век, земетресенията не го засягат

Та именно гавитът на една от църквите – тази, наречена на Свети Карапед, е истинско архитектурно чудо. Армения е земетръсна страна и повечето от манастирските комплекси са понесли своите щети и са реставрирани. Но не и гавитът на тази църква в Нораванк. Нямало е необходимост той да бъде реставриван от създаването му през 12 век. Причината е в истинския гений на архитекта му Сиранез, който решава да не постави традиционните за този вид носещи колони, тъй като гавитът е малък и това би го направило тесен и неуютен.

Вместо това Сиранез решава да направи „каменен колан“ в стените, а върху него да проложи кръстове, които имат ролята на носещи колони. Освен това всеки от тях е с различна големина и ширина, а камъните,  с коитое построен купола са нареждани като пъзел – всички са различни и на пръв поглед несъразмерни. По този начин с точни изчисления през далечния 12 век Сиранез построява гавита, който е гъвкъв и за разлика от всички църкви в комплекса нито едно разрушително земетресение не го е засетгнало. Ако искате да видите този шедьовър,  можете да се присъедините към някоя от групите на туроператора Бохемия до Армения или до Армения и Грузия – https://www.bohemia.bg/p/%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%93%D0%A0%D0%A3%D0%97%D0%98%D0%AF-%D0%B8-%D0%90%D0%A0%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%AF-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0/6000003289/ . Това е само една кратка стъпка от цялото пътешествие с интересни забележителности и дегустации. Но да се върнем към Нораванк и геният на Сиранез.

Исус Христос е изобразен като бебе с лице на възрастен

Пред входа на църквата пък е единственото място в Армения, в което можете да видите лицето на Господ, който държи главата на Адам и е изобразен редом до разпятието на Христос, за да покаже, че вярата в единствения му син, който той е жертвал, е единственият път към спасението от първородния грях. Господ пролива и сълза за нашите грешки. Под него е изобразена Дева Мария върху арменски килим, която държи Младенеца. Той обаче вместо лице на дете има лице на възрастен човек. Това е препратка към постулатите на Арменската апостолическа църква, че Исус е едновременно съвършеният Бог и съвършеният човек и тези две природи са неделими. Така че той се ражда едновременно човешко дете и мъдър Бог.

Владетелите служат и след смъртта си

За да влезете в църквата няма как да избегнете да стъпите върху надгробните плочи на представители на църквата и на благородническите семейства, които са управлявали манастира Нораванк. Те нарочно са погребани пред входа, за да служат на хората и след смъртта си и да ни помогнат да изминем пътя върху техните рамене.

Не по-малко впечатляваща е и последната сграда от манастирския комплекс, отново изградена от Сиранез – параклисът „Свети Григорий“. Тя е поръчана като гробница от фамилията Орбилиян, владееща и управляваща манастира, за младия син на владетеля, загинал в битка. За да се демонстрира колко грабър е той, гробът му е покрит с плоча, изобразяваща лъв.  Тук отново изпъква геният на Сиранез, който изгражда така църквата, че през един от прозорците всеки август, в деня на рождението на загиналия син на Орбелиян, влиза слънчев лъч и оцветява надгробната плоча, като че ли със злато. Истинско чудо, направено през 12 век, което работи и до днес.