За град Ескишехир и неговите „скрити“ туристически богатства – река с гондоли и корабчета, стари работилници, камъни, ценени като бяло злато, вкусна кухня и старинни улици вече ви разказахме ( Ескишехир – турската Венеция ). Затова продължаваме пътуването си в Анадола с културна програма и разходка из владенията на легендарния „златен“ фригийски цар Мидас, управлявал Фригийската долина преди близо 2600 години.

Въпреки че е по-познат от приказките и преданията, цар Мидас владетелят реално е съществувал и е управлявал долината, за която искаме да ви разкажем. И за това има и доказателство – фригийски надпис върху висока 20-метрова скала, позната като Язалъкая или писаната скала. Не бива да се бърка със скалата със същото име до древното светилище в Хатуша. Писаната скала се намира на около 60 км от град Ескишехир и на близо 13 км от Сиврихисар.

За разглеждане на местността с Писаната скала си отделете около 2 часа, за да се насладите на спокойствие на хетските релефи в скалите, гробниците, самата Язалъкая, на каменните стълби към цистерните на града, както и на кухия подземен тунел, който разпознавате само по звука на стъпките ви или ако някой ви го посочи. Добре е да си вземете вода, шапка и слънцезащитен крем, въпреки че на платото с височина от около 1300 м почти винаги духа прохладен вятър. По пътя няма непосилно стръмни изкачвания.

Паркингът се намира на около 300 м под скалата, която веднага ще ви смае не само с височината си, но и с красивата си украса, приличаща на лабиринт и надписите на фригийски, които всъщност и споменават цар Мидас и се датират от около 8-6 век преди Христа. По това време Язалъкая е второто най-важно селище за фригийското царство след столицата Гордион. Мястото било охранявано от 4 крепости, като само кратък поглед към близките върхове ще е достатъчен, за да ги откриете безпогрешно. Вертикалната писана скала прилича на вход на храм, но всъщност представлява плитко изсечена структура в скалите, в която според археолозите се е помещавала статуя на почитана от фригийците богиня Кибела, чието име се предполага, че е носила и майката на цар Мидас и съпруга на цар Гордион.

Точно срещу Писаната скала се намира една от причините да наричат Фригийската долина малката Кападокия. Скалата на 40-те очи е с много издълбани ниши, като от източната й страна в нея се помещава изкопана в скалите гробница с две камери. Природата е изваяла от едната страна на скалата прилично на женско лице, а на гърба на същото – вълк, което, както се шегуват местните, не е случайно.

Докато се разхождате в местността минавате покрай каменни стълби, изсечени преди хилядолетия в скалите, които водят до цистерни за вода, стъпвате върху кух тунел, чиято цел вероятно е била да предложи алтернативен път за водоснабдяване в случай на опасност, разглеждате почти заличени от времето хетски релефи в скалите и скални гробници. По пътя ви е и недовършената малка Язалъкая, която дава представа на археолозите как е направена писаната скала – първо се изравнявала каменната основа, а после издълбаването й започвала отгоре надолу, досущ като в Петра, Йордания. Преминавате и покрай трона на цар Мидас и съпругата му, както го наричат днес, но всъщност представлява каменен саркофаг. 

В близкото село Кюмбет можете да видите Гробницата с лъва или гробницата на Солон, датирана също от 6 век преди Христа. Направената от фригийците гробница, по-късно била използвана през римския период и украсена с лъв и орел, които дава и името й.

Всичко, до което се докосвал цар Мидас се превръщало в злато

С цар Мидас са свързани две известни предания. Първата легенда гласи, че бог Дионис изпълнява едно недотам обмислено желание на цар Мидас, като го омагьосва всичко, до което се докосне владетелят да се превръща в злато. Това обрекло обаче цар Мидас на бавна смърт, тъй като храната и напитките, към които посягал, за да утоли жаждата или глада си се превръщали в злато. Не успял да си вземе сбогом и с любимата си дъщеря, заради риска да я превърне в златна статуя. След като горещо се помолил на Дионис да си вземе дарбата обратно, богът го посъветвал да се изкъпе в река Пактол и така дарбата-проклятие на цар Мидас изчезнала. Но пък реката се превърнала в най-богатата на злато река в Мала Азия.

Според друга легенда цар Мидас трябвало да бъде жури в музикално състезание между боговете Аполон и Пан. Царят отсъдил, че бог Пан е победител, а в яда си красивият Аполон така издърпал ушите на владетеля, че те се превърнали в магарешки. За да я скрие царят започнал да носи шапка, прилична на конус с издаден напред връх, която по-късно става известна като фригийска шапка. Само бръснарят на царя знаел за недъга му, но бил принуден да пази тайна. Отвътре обаче така го човъркало да сподели клюката, че за да не се раздели с главата си, бръснарят измислил да изкопае дупка на брега на реката и извикал три пъти в нея, че цар Мидас има магарешки уши. Тревата обаче чула тайната и я разпространила по целия свят. 

Александър Велики разсякал Гордевия възел

За бащата на цар Мидас – Гордий, също има известна легенда. Когато трябвало да бъде избран цар на фригийците, оракул предсказал, че такъв ще стане първият, който срещнат по пътя за храма на Зевс. Условието било бъдещият цар да е качен  във волска кола, а върху нея да има кацнал орел. Така обикновеният земеделец Гордий станал цар. Владетелят дарил колесницата, променила съдбата му на храма на Зевс и я завързал със сложен възел, като според оракула, който го развърже ще владее Мала Азия. Никой не успявал да го стори докато практичният Александър Велики не намерил по-просто решение – разсякъл възела с меча си.