Местността Побитите камъни край Варна крие своите тайни и загадки, въпреки многобройните усилия на учените да разберат как се е образувала каменната гора. Мястото е единствената естествено образувана пустиня в Източна Европа. Но за обикновения посетител това далеч не е най-впечатляващо.

Каменните колони от варовик се издигат на височина до 12 метра, закрепени като че ли с магия на местата си. Никой към момента не е разгадал как са се образували причудливите каменни форми. Теориите са няколко, но недоказани. Според първата на преди 50 млн. години в полето на 18 км от съвременна Варна е имало море. Когато водите му се оттеглили скалите от дъното му били изложили на вятър и слънце и така се образували причудливите каменни фигури.

Според друга теория каменните гори всъщност са останки от корали. Защитниците на трета версия са убедени, че в кухите колони , каквито са част от образованията, са се формирали първоначално около вкаменени тропически дървета, които при гниенето си са оставали стълботете с куха вътрешност. Други са сигурни, че структурите са се формирали върху природни газови извори. Или пък че каменната гора е сърцевината на скали, разрушени от времето.

Не липсват и легенди за Побитите камъни. Според една от тях великани пренесли камъните, защото искали да ги използват за градежа на българската столица Плиска. В митовете не може без любов. Така че друга приказна версия разказва за млад момък, на който Бог разкрил името си и дарил безсмъртие. Но го предупредил, че ако го издаде, годините му отново ще са преброени.

Младежът обаче се влюбил на брега на морето в приказна девойка. И помолил морските титани да му помогнат да я спечил. В замяна обаче те поискали да им разкрие името на Бога. Влюбеният момък не могъл да откаже, воден от любов. Затова на следващата сутрин подредил титаните в полето край днешна Варна и с телата им написал името на Бога. Господ трогнат от любовта на момъка и саможертвата му пък замразил телата на титаните и те до днес могат да се видят в местността Побитите Камъни.