fbpx
 

Богородица посочила къде да бъде изграден Разбоишкият манастир

Разбоишкият манастир е един от най-колоритните у нас, защото е сред малкото действащи скални обители. Основаването му е обвито в легенди, като според едни изследователи датира още от времето на Първото българско царство, а според други е възникнал едва няколко века по-късно. Според трети, пещерата, в която днес е църквата му, била обитавана от отшелници-монаси още от 4-ти век. Така или иначе, най-ранните запазени стенописи в него са от 14-ти век. Предполага се, че подобно на Ивановските скални манастири, вписано в световното културно наследство на ЮНЕСКО, е основан от монаси, които искали да избягат от светската суета и грехове и затова търсили убежище в скалите.

Според легендата щом взели решение да се обединят в молитвите си към Бога и да основат манастир, монасите започнали да градят църквата „Въведение Богородично“ към Разбоишкия манастир в подножието на скалите. Но като че ли по чудо всичко, което изградили през деня, нощем се срутвало. Тогава на един от монасите му се явила Богородица, която му казала, че храмът трябва да бъде изграден на високото, в нишата в скалите, която преди това отшелниците използвали да отправят молитвите си към Господ. Щом сменили мястото, църквата бързо била построена без повече препятствия. Щом друга версия на преданието това се случило при едно от възстановяванията на разрушения манастир по време на турското робство.

Razboishki MonasteryДруга легенда разказва, че на път за Йерусалим в манастира през средните векове отседнал почитания, особено в Сърбия, светец Св. Сава. Той се отдал на пост и молитви в пещерата, която впоследствие е превърната в църква и заради светостта му, а от скалата бликнала лековита вода.

Манастирът бил няколко пъти опожаряван по време на турското робство и издиган наново. Първоначално носел името на близкото село Куржиловци, което било заличено през 16-ти век от нападение. При едно от ограбванията на обителта били изклани всички монаси, но един успял да се спаси и съградил отново манастира. Избрал обаче ново място – на противоположния бряг на реката, където всъщност се намират сградите и днес.

Razboishki MonasteryПри друго от опожаряванията пък сградата била възстановена от роднина на революционера Филип Тотю, който станал игумен на манастира. В Разбоишкия манастир се укривали и поборници за свободата на България като Апостола Васил Левски и отец Матей Преображенски Миткалото. Според преданието именно в манастира тримата решават да се произведе голяма част от барута за Априлското въстание. Предател обаче ги издал. Все пак революционерите – Левски, отец Матей и монасите успели да избягат през таен проход, но игумена заедно с един послушник останали в обителта. Турците убили игумена, а послушника после избягал и разказвал историята.

Razboishki MonasteryМанастирът опустява и чак в края на 50-те години на 20-ти век в него се заселват три монахини. След смъртта им Разбоишкият манастир отново става мъжки.

Razboishki Monastery

Безспорно най-интересно е посещението на скалната църква към манастира. От външната й стена е запазени фрагменти от стенописи от 14 и 15 век. В самата църква, за съжаление, повечето стенописи са унищожени, а при един от ремонтите направо е положена мазилка върху изписаните икони. Специалистите не са сигурни дали под нея са запазени изображения, тъй като според една от теориите, за да се изравни мазилката рисунките са били изградени с длето и са напълно унищожени.

Църквата е отворена за посещение в петък, събота и неделя, а край реката до външната стена на манастира са поставени маси и пейки, на които можете да отдъхнете или да си направите пикник.

За да стигнете до манастира от столицата, трябва да хванете пътя за Годеч и от градчето да се отклоните към село Туден. След като преминете през него стигате до Разбоище, преминавате през селото и в края му можете да оставите колата си на импровизиран паркинг, който всъщност представлява широка поляна. Ще се ориентирате по другите автомобили освен ако не пристигнете твърде рано сутрин. От там ви чака пътека, по която за около 30-40 минути, според времето през което ще се любувате на пейзажите по трасето, ще стигнете и до манастира. Малко преди него можете да си направите и снимки на релсите, по които рядко минава влак, а когато го прави се чува отдалеч. Най-живописна е разходката през есента заради уникалните багри на различните дървета в района на манастира.

Сподели статията
Автор

piggyschwainhen@gmail.com

Най-голямото ми удоволствие в живота е да пътувам. Безспорно по света има много невероятни места, които си заслужава да посетиш поне веднъж в живота. България обаче е мястото, на което си заслужава да се върнеш, защото във всеки сезон и всеки регион на тази малка държава можеш да откриеш неповторими чудеса. Споделете моите пътешествия.