На 19-ти октомври е един от храмовите празници на Рилския манастир. Тогава православната църква чества пренасянето на мощите на светеца в София /тогавашна Сердика/, след като Св. Иван Рилски се явил на своите ученици и поискал пренасяне на нетленното му тяло. Празникът е само един повод да посетите вписания в световния списък на културното наследство на ЮНЕСКО и основан през 10-ти век манастир. Есента пък е един от най-красивите сезони да прекрачите прага на манастира, за да се възхитите не само на чудесата в него, но и на златните цветове на сезона.
Безспорно сред символите на манастира е чудотворната икона на Божията майка, която се намира в едноименната главна църква на манастира – „Света Богородица“. Тя цери всякакви болки, стига да се помолите с вяра в сърцето. Иконата е с 32 четириъгълни прегради с мощи на светци и е подарена на манастира през 14-ти век от сестрата на цар Иван Шишан, Кера Тамара, която е жена на осмаския султан Мурад I. В църквата можете да се помолите и на мощите на светеца Иван Рилски, които също са чудотворни. Светецът е смятан и за покровител на България.
Иконостасът в църквата също повече от впечатляващ. Той е изработван в продължение на три години и е най-големият на Балканите. Позлатен е няколко години след поставянето му. Стенописите в църквата са изрисувани от зографи от Самоковската и Банската школа. Не по-малко интересни са експонатите в манастира на музей, в който се съхранява първия географски глобус в България, изработен през 1836 г. от Неофит Рилски. Там можете да видите и Рафаиловият кръст, изработван в продължение на 12 години, за да се резбоват 104 религиозни сцени и 650 малки фигури. За това какъв колосален труд е това говори и фактът, че монахът Рафаил ослепява при завършване на творбата си. Общо експонатите в музея са близо 400.
Сред другите символи на Рилския манастир е средновековната Хрельова кула, която е с височина от 23 метра и е най-старата запазена постройка в обителта. Построена е от българския феодал Хрельо /Стефан Драговол/ в първата половина на 14-ти век. Тя служила за защита на манастирското братство и като скривалище за ценностите на обителта при нужда. В кулата имало и отвори, от които върху нападателите при нужда да се излива горещо масло. В основата й пък има кладенец с питейна вода.
През 1844 година на западната страна на кулата е пристроена двуетажна камбанария. На 5-я етаж в кулата се намира параклисът „Преображение Христово“, в който се намира и най-старото запазено изображение на Свети Иван Рилски. В магерницата на манастира ще придобиете представа как са се хранили през Средновековието. В близост до манастира се намира и пещерата на светеца, до която се стига по стръмна пътека. В нея Свети Иван Рилски прекарал 7 години от живота си. В нея има и тесен тунел, през който ако се проврете се вярва, че ще се пречистите и ще ви бъдат опростени греховете.
