Да си ръководител на процеса по пиене по време на тържество е възможно само в Грузия. За целта в кавказката държава дори си и имат специален пост и човек, който да върши тази работа – да решава кой след кого ще произнесе тост, както и да предотвратява с шеги и остроумия евентуално напрежение в резултат на маратонското вдигане на чашите, типично за Грузия. Това е тамадата – човекът, който буквално надзирава пиршеството и следи да не дава думата на прекалено подпийналите, за да не развалят преживяването на всички останали. Предполага се, че длъжността “ръководител на трапезата” е много древна, предвид и намерена бронзова статуя на човек, вдигащ наздравица с рог от 6-ти век преди Христа. Цялата тази многовековна традиция в организирането на тържествени поводи и раздумки на по чаша алкохол е довела до това, че алкохолици в страната почти не можете да срещнете – просто всеки знае как и колко да пие.
Традиционно тамада е мъж, при това най-уважаваният в общността, който задължително “носи на пиене”, както и пее добре. Тостовете обичайно имат поука и приличат повече на анекдоти, а нерядко продължават и над 5 минути. Обикновено първият тост е за Бог, следва този за родината, за родителите, за децата, за гостите, за приятелите, за жените, за мир и въобще за каквото ви хрумне и дори на теми, които никога не биха ви хрумнали. По правило речите трябва да са не твърде дълги, да са остроумни, да можете да си извлечете поука от тях. За разлика от често срещната традиция в други държави, пиенето до дъно след тост не е задължително, така че имате свобода да пиете със собственото си темпо, с вашата мярка и за удоволствие, така че тостът да не се превърне в задължение. Любимият ми грузински тост гласи следното: „Да пием за нашите гробове! Гробовете в които ще положат тежките ни ковчези, направени от стогодишен дъб, които ще посадим утре!“. Естествено има и доста по-пикантни, но този просто е еманация на празнуването на живота в Грузия.
Всъщност Грузия е първата държава, в която археолозите имат доказателства, че се произвежда вино от над 8000 години. И до днес грузинците се гордеят изключително много с традиционното си производство в издълбани глинени делви “квеври”. Производството се различава от типично европейското. Процесът включва пресоване на гроздето и след това изливане на сока, гроздовите ципи, дръжките и семките в Квеври. Продукцията се затваря и заравя в земята, за да може да ферментира за период от пет до шест месеца, преди да се пие. Модерното оранжево вино всъщност си е грузинското традиционно бяло вино с цвят на кехлибар.
Задължително чистят съдовете за вино с песен на уста
Ежегодното чистене на огромните бъчви, които често събират стотици тонове, също е предизвикателство. Обичайно се влиза вътре в квеврите, които са вкопани в земята, но въздухът на дъното е ограничен и често липсата на кислород води до загуба на съзнание и дори до по-сериозни инциденти при невнимание. Затова и “чистачът” се придружава от семейството или приятелите си. През цялото време той пее, за да са сигурни, че всичко с него е наред. С други думи – виното задължително се прави с песен. Освен това грузинците са категорични, че лош човек няма как да направи добро вино. Затова и рядко допускат жените до квеврите, защото били с менящо се настроение и лесно се ядосвали, а това разваляло виното. Въпреки това в Грузия буквално всеки може да прави вино – от малките деца до грохналите старци. Виното е част и от религиозните ритуали.
В страната виреят над 500 сорта вино, така че дори и да пробвате да опитате всеки от тях вероятно ще ви трябва поне един живот. За сметка на това, каквото и да пробвате, почти със сигурност ще ви хареса. Неслучайно методът е защитен и от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. Пиенето в Грузия не само на вино, а и на местната ракия – чача, чиито алкохолни градуси могат да достигнат и 65%, е социално мероприятие и почти религиозно преживяване. Та ако искате и вие да пробвате местните напитки, можете да се възползвате от офертите на туроператора Бохемия,с който и ние открихме за първи път Грузия.
