Вече над 3000 години храм-кладенецът край село Гърло крие своите мистични тайни. Макар и да е сред най-старите градежи на Балканите и уникален в световен мащаб, като се родее единствено с „нурагите“ на Сардиния, атракцията е почти непозната дори и у нас. За това допринася и трудната достъпност на забележителността. Не толкова заради факта, че трябва да се разходите пеша до него, а заради липсата на указателни табели и упътвания, включително и онлайн.
Точно заради задънените пътища и лутането преди да стигнете обаче посещението на храм-кладенецът е истинско приключение. Ако се доверите на GPS координатите твърде вероятно е след малко над 60 километра от София да се озовете в една глуха улица във вилната зона на село Гърло. Явно твърде много приключенци са досаждали на обитателите на последния дом, затова и им се наложило да направят собственоръчно метална табела с нещо като карта-план как да достигнете до древното светилище.
Пътят за храма преминава покрай старо гробище, чиито паметници и кръстове, които местните твърдят, че са на над 500 години, ви съветваме също да разгледате. После отново трябва да внимавате накъде поемате, защото ако изберете дясното разклонение на горския път отново няма да стигнете до крайната си цел. Като отправна точка може да ви служи язовир Красава. Малко преди да достигнете до него можете да паркирате колата си на някоя от околните поляни.
След това трябва пеша да се изкачите покрай язовирната стена и да пресечете по малкото каменно мостче, така че да се озовете на баира над лявата страна на язовира. Следва стръмно, но достъпно изкачване, завой наляво, вървене край телена мрежа, отново ляв завой и леко изкачване. Когато видите нещо като изоставена постройка значи сте достигнали целта си. Табели по пътя има, но са ръчно направени и така скрити, че можете и да не ги видите. Последната, когато вече виждате съвременните колони над древния град пък дори сочи в обратната посока.
Ако имате късмет вече можете да се насладите на древния градеж, построен около 12 век преди Христа. Никой не знае със сигурност с каква цел е издигнато светилището и за какви цели е ползвано. Но според първите проучватели начело с проф. Димитрина Митова-Джонова, които изследват храма през 1972 г. , кладенецът е посветен на бога на подземния океан и сладките води Абзу и на шумерския бог Енки, който е един от четиримата създатели на Вселената според древните вярвания. Той бил бог на магията, занаятите и мъдростта, а някои стигат и по-далеч като вярват, че Енки всъщност е извънземен, който е променил историята на Земята и е създал хората в резултат на научен експеримент в търсене на евтина работна ръка.
Освен хипотезата, че кладенецът е служил като светилище има и теории, че е бил и древна астрономическа обсерватория, телескоп, календар и водохранилище, източник на питейна вода. Коридорът, който води до същинския кладенец е с дължина 7 метра. Той е с покрит с фалшив свод. До кръглата зала на дъното достигате по 13 стъпала.
Малко след откриването на кладенеца, вкопан около 15 метра в земята, е мислено да се кандидатства той да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното културно наследство, но впоследствие тази идея била изоставена. Това едва ли вече е възможно, тъй като отворът на купола на храма е разширяван допълнително, а стълбището е почти изцяло подменено. Това не променя обаче мистичното усещане да се любувате на 3000-та суха зидария, която като че ли с магия оформя купола и стените, устояли на природни стихии и на влиянието на времето, които като че ли разделят горния от долния свят.
