И до днес съвременните строители се чудят на умението, с което е построена куполната гробница край Поморие. Много архитекти от цял свят изучават гробницата, за да разгадаят тайната на гъбообразния й купол. В центъра й има куха колона с диаметър 3,3 метра, която се разширява и се слива с външната стена. По вътрешността й човек е можел да се изкачи с помощта на вита стълба. Гробницата е издигната през 2-3 век след Христа.
Отвън гробницата прилича на тракийска могила, а пред нея са запазени основите на две помещения. Смята се, че е служила за мавзолей на богата анхиалска фамилия. И че в нея са се извършвани религиозни езически ритуали. Единствена e по рода си е в България и на целия Балкански полуостров, а подобни гробници има запазени в Рим, Италия.
По стената на гробницата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка. Входът за забележителността е 3 лева за възрастни, а деца, пенсионери и учащи ползват и отстъпки.
Сред местните хора гробницата е известна като “Кухата могила“. Предполага се, че е била и олтарно съоръжение. Според проф. Александър Фол, когато слънцето достигало зенита си, лъчите му падали точно върху олтара. Именно тогава бог Сабазий се наричал Аполон и жреците гадаели волята му по движенията и силата на слънчевата светлина. Когато обаче Слънцето се намирало „в долната хемисфера на земята”, жреците запалвали огън на олтаря-огнище и гадаели по пламъците му на фона на нощното небе. По време на този нощен ритуал бог Сабазий бил наричан Дионис.
