Признавам си, че въпреки честите ми разходки из Родопите никога не бях чувала за местността Цирикова църква. Затова и мои приятели, които имат вила в родопското село Забърдо решиха да ми я покажат. Тръгваме към местността рано, като първо стигнахме малко над хижа Чудни мостове, които се намират малко над едноименната природна забележителност, за която вече сме ви разказвали тук.
По пътя между Забърдо и Чудните мостове се движете внимателно, защото пътят е тесен, на места доста разбит въпреки сравнително скорошния ремонт и на всичкото отгоре в отделни участъци е осеян с остри камъчета, които буквално могат да направят гумите на автомобила ви на парчета. По пътя над хижата, търсейки достатъчно широко място, на което да оставим колата си, видяхме и група сърни, които блажено се препичаха на мартенското слънце.
Пътят до Цирикова църква според крачкомера на телефона ми е около 5,5 километра, движи се основно по равно и единственото препятствие по пътя ми беше натрупалия сняг, който след няколко часа докато се връщахме вече се беше образувал и локви в коловозите на черния път, оставени от преминаващи джипове, вероятно пътуващи до близката хижа Кабата. Маркировка до Цирикова църква има, така че няма как да се объркате. Гледките край мен се сменяха една след друга, а заснежените дървета се резуваха с капчици, потичащи от клоните на околните елхи и борове и от лилави минзухари, току що пробили снежната покривка.
Последните стотина метра към връх Цирикова църква са една идея по-стръмни, но има пътека, а и денивелацията не е толкова голяма. Стигаме до върха и пред очите ни, като че ли неочаквано се открива невероятна панорама, включително се вижда връх Снежанка и покрива на обсерваторията край Рожен. Решаваме преди зимния пикник, който сме предвидили, първо да разгледаме църквата „ Света троица – Свети дух“. На врата й има надпис, от който се запознавам с трагичната история на мястото.
Първоначално на мястото имало тракийско светилище, но след приемане на християнството местните хора построяват храм, като според надписа на вратата на църквата, това се случва през 4-ти век след Христа. Но когато през 17-ти век между 1666 г. и 1670 година „започнало голямото и страшно изтурчване“ ( каква дума само „изтурчване“ e използвана в надписа) в района „вилняла фанатизираната мохамеданска орда на Дели Софта“ или от турски – лудия Софта, чета надписа на църквата и като че ли чувам виковете на прииждащите въоръжени и разярени мъже. Именно на поляната до сегашната църква ордата събрала изплашените местни християни, хвърлила в краката им купчина чалми и заявили, че имат само два избора – смъртта или да приемат пътя на Мохамед.
Част от хората, изплашени за живота си, сложили чалмите, но други отказали. Решилите да загинат в името на Христос били посичани пред олтара и кръста на църквата. На Дели Софра обаче това му се сторили недостатъчно наказание и заповядал да хвърлят християните от околните скали в пропастта южно от храма. Тъй като обаче тя не е достатъчно дълбоко, но пък скалите са остри, мъжете, жените и децата, избрали християнството не умирали веднага, а с часове и дни огласяли с писъците си околните върхове докато се прощавали с живота си. Дели Софра забранил да ги убиват милостиво, за да ги отърват от мъките. Оттам идва и името на местността – Цирикова църква или пищящата църква.
Всъщност храмът, в който можете да оставите пари и да си запалите свещичка, която обаче непременно трябва да угасите преди да си тръгнете, за да не предизвикате пожар, е започнал да се строи през 1946 г. и е осветен на 21 юли 1948 г. от пловдивския митрополит Кирил, който впоследствие става и български патриарх.
„ Българино, ти който си изкачил този връх, не гледай на него като на поредния обект по маршрута. Не бързай да се любуваш на гледките – панорамата няма да ти избяга, а влез първо в храма, запали свещ, изправи се пред олтара и замълчи. И ако помниш някоя молитва от детството, кажи я и след това може да чуеш писъците на тези, които преди векове на това място избраха Светлината. Защото кръвта им продължава да е под нозете ти, а праха им – в скалите пред параклиса. А ако си чист по сърце и Бог се смили и отвори третото ти око, тогава може да видиш и огнените кръстове над тях, ще видиш, че цялата планина е осеяна с кръстове и ще разбереш защо Родопите са още и Кръстовата планина“, пише на вратата на днешния храм. След тези думи оставам безмълвна, а очите ми с часове се реят над околните върхове.
