fbpx
 

Турлаците трябвало да бъдат космати, а жените им – с малка уста

Много са легендите за произхода на етническата група торлаци или турлаци, която населява основно села край Белоградчик и Чипровци, както и региона около Пирот в съседна Сърбия. Въпреки че са едва около 20 000 души, турлаците допринасят за цветността и колорита на Северозапада. Всичко в тях е интересно и уникално – от говора, до традициите, анекдотите, обичаите и кухнята. Известни са с горещия си нрав и твърдоглавост.

Много са теориите за произхода на името на етническата група – турлаци или торлаци (огласовката е според региона). Според една от тях те са наследници на едно от най-войнствените тракийски племена – трибалите. Легендите разказват, че жените на трибалите били с не по-малко сурови характери от мъжете. Придружавали ги при битки и ги подтиквали да продължат боя, като заставали зад редиците на биещите се и не им давали да побегнат в отстъпление. Спирали ги със смях и подигравки. Местните се шегуват, че затова и в региона често мъжете били наричани като прякор с имената на съпругите си – Иван Марин, Стоян Донкин и така нататък. Но връзката между трибалите и турлаците не е установена със сигурност.

Според друга теория името турлаци идва от говоренето на “ту”, типично за езика им. Интересен е фактът, че турлаците не признават буквите “ф”, “ъ” и “х”. Така вместо “филия” казват “вилия”, вместо “ръб” – “руб”, а вместо “хубав” – “убав”. Имат и специфични думи, които не са типични нито за българския, нито за сръбския език. Ако искате да си поръчате салата от домати в някоя селска кръчма е добре да имате предвид, че в този край всъщност им казват “петлиджан”.

Но да се върнем на теорите за произхода на думата “турлак”. Тъй като предците на турлаците били основно овчари се предполага, че думата произлиза от “търлак”, както били наричани летните кошари, в които мъжете прекарвали голяма част от годината. Друга версия твърди, че турците, наричали торлаци хората, които се хвалят много. Има твърдение, че името на етноса идва от турската дума “торла” или планина. А други са категорични, че произхожда от думата “тур”, която означава кула. По време на Римската империя имало много такива кули, които пазели преминаващите пътници и търговци. Те били охранявани от местното население, което заради това било наречено турлаци.

Найден Геров, който съставя първия си тълковен речник в края на 19 и началото на 20 век, ги определя като “диви и необуздани” балканджии. Те самите също признават, че са луди глави. Дори имат анекдот как се вари турлашка глава. Слага се в тенджерата с един камък и когато той омекне, значи и главата е готова. Така самите те илюстрират твърдоглавието си.

Не мерят и приказките си. Псуват от сърце, но не грозно на майка, а със специфични фрази и винаги в женски род, дори когато става въпрос за мъж. Така че ако чуете “Тая жена пръч ме убоде”, да имате предвид, че това е ругатня, предназначена за мъж.

Интересни са и идеалите им за красота, които поне в миналото са били от изключително значение при избора на спътник в живота. Той обичайно бил избиран от роднините. Но така или иначе сред основните критерии за момците били да са здрави, така че когато цепят дърва, да хвърчат навсякъде трески. Освен това било задължително да са с широки панталоните, на които турлаците казват “беневреци”. Мъжът трябвало да бъде задължително и с рунтави гърди. Защото повечето косми били признак за мъжественост. Повечето от турлаците ходели и с големи мустаци, също отличителна черта на етноса.

Критериите за момите също не били никак малко. Сред най-интересните от тях е, че бъдещата снаха трябвало да бъде с малка уста. При запознанство с родителите на момъка карали момичето да каже думата “мармалад” за да видят дали наистина е с малка уста. Дамите обаче често хитрували и казвали “конфитюр”.

Типичното облекло на турлаците било съставено от изцяло бели одежди, като изключение правел червеният пояс и чернят калпак. Свещенниците от този етнос до Освобождението също носели основно бели дрехи и можели да бъдат различени единствено по дългите коси и бради. Затова и наричали турлаците и “белодрешковци”.

Турлаците са хора, които грабят с пълни шепи от живота. И ако им се предостави възможност, не пропускат шанса. За това говори и най-известната им поговорка “Када кум прасе и ти вречу”. Тълкуването е, че всеки кум много обещава, но вместо да вярваш на празни приказки е добре да имаш с теб празен чувал, та да си го вземеш веднага.

Най-известното им ястие е бял мъж

Турлаците били скотовъдци и през лятото живеели в изнесени кошари над селото, за да гледат животните. Въпреки това, заради постоянната сиромашия, ястията им били предимно безмесни, а животни колели основно по празниците. Жените били истински магьосници в кухнята, защото можели буквално от почти нищо да сътворят вкусни гозби.

Сред най-известните от тях е бял мъж. То е и най-подходящото мезе за местната люта ракия, твърдят турлаците. Ястието се прави от прясно сирене, което се стопява на тих огън, чака се да му излезе маслото, прибавя се брашно, докато се превърне на каша, посолява се и се изпича на тигана. Според всички, които са го пробвали – ще си оближете пръстите. Турлаците се гордеят и с баницата си със сирене.

Типично ястие е и “оцът” или “косачо кисело”. Това е студена лятна супа, прилична на таратор, но без кисело мляко и с прибавена суха чушка.

Правила се и прясна сиромашка лютеница – от зелени домати и зелени чушки. Ако имате този късмет опитайте и прословутите пълнени сушени червени чушки с боб или “дзипка”.

Останалите рецепти също са основно със зелениите, които растели наоколо, брашно и сирене като каша с праз лук, чорба с лапад, ориз със сини сливи. Сред най-използваните продукти са сухите червени чушки, запазвани така за зимата.

Колели ритуално черна кокошка, за да предпазят децата от шарка

Турлаците имат и изключително интересна обредност, с почти езически традиции. Според вярванията им животните имат характер и черти също като хората. Чествали много празници, в които основна роля играят именно животните. В навечерието на зимата, на Андреевден, когато всъщност хищниците заспиват зимен сън, символично хранят мечките с варен кукуруз, за да не посяга на стопанството и обитателите му. Традицията на Мечкин ден повелява най-възрастната домакиня да се свари царевица, а зърната й да се изхвърлят през комина от момите.

Празникът, както всеки друг, бил повод да си починат и жените от покъщната работа, защото на него не се вършат типичните домакински задължения.

На призника Поганшляк или преведено от турлашки – Мишкин ден, се опитвали да накарат гризачите да стоят далеч от домашното огнище и реколтата. Отново основна роля в празника играят жените. Те мажат с кал по огнището, прага на вратата и ъглите на стаята със затворени очи, като се вярвало, че по този начин замазват очите на мишката, за да не може тя да нанася вреди през годината. Празнува се на 27 октомври. На този ден жените не трябва да шият, за да не гризат мишките посевите. В същото време обаче най-възрастната домакиня зашивала ритуално предния и задния край на престилката си с червен вълнен конец. Своеобразната магия трябвало да зашие по този начин очите на мишките. Турлаците празнували още Среди зима, когато колели черна кокошка и месели обредна питка, за да не се разболяват децата от шарка. Муков ден чествали, за да предпазят воловете и останалия добитък от заболявания. Жените изпичали два обредни хляба, като единият от тях се закачал на рогата но воловете в изчистения и преметения обор, а втората пита се давала за здравето на домочадието на съседите. Докато дарявали с хляба хората, имитирали воловете като бодели с пръсти, имитиращи рогата на животните и мучали. И това са само малко част от по-известните празници от богатия турлашки календар.

Кратък турлашки речник

Балдъри – много дебели бедра

Бутурньоствам – неглижирам или унижавам някого

Бучав – рошав

Буцуняк – неприятен човек

Гашник – неприемлив за обществото тип

Гецко – нещо много хубаво, готино

Гнетем – ям некултурно

Гръцмун – гръклян

Гьостерица – дебела тояга

Дека – къде

Декам – карам се с някой

Дживгар – врабче

Джинка – малък петел или злобен човек

Дзиндзирикам – треперя от студ

Диня – пъпеш

Дуд, дуда – черница

Ерча се – надувам се, придавам си важност

Жояв – много слаб човек

Изврънат – шкембелия

Изджунгам – да измуфтя

Изклесяк – човек, заченат непланирано и нежелан

Изребрям – удрям

Ияк – люляк

Кам – къде

Клапавци – чехли

Костеница – костенурка

Ландзим – бия

Лендзя се – смея се

Лис – плешив

Любеница – диня

Мандрамуняк – грозна жена с леко поведение

Лъчкам – хълцам

Мешина – стомах

Музувирълък – сплетня, клюка

Мундза – лице

Ниел – зъл

Образ – буза

Окам – викам

Опупен – с голям корем

Откина – откъсна

Сподели статията
Автор

Най-голямото ми удоволствие в живота е да пътувам. Безспорно по света има много невероятни места, които си заслужава да посетиш поне веднъж в живота. България обаче е мястото, на което си заслужава да се върнеш, защото във всеки сезон и всеки регион на тази малка държава можеш да откриеш неповторими чудеса. Споделете моите пътешествия.