Змей изваял Чудните мостове в Родопите. Поне така твърди легендата. Митичното създание отмъквало в продължение на години овцете на пастирите от близкото село Забърдо. Хората страдали, но никой юнак не смеел да потърси змея и да го пребори в равна схватка. Накрая неволята ги научила как да се справят с него чрез хитрост. Натоварили едно магаре със сух прахан, запалили го и още преди да се разгори огъня го изпратили срещу змея. Страшилището го погълнало лакомо, но пламъците вече разгаряли прахана и запалили корема на змея. Създанието се мятало на всички страни в отчаянието си да се спаси от огъня, като накрая намерило малка дупка в земята, в която се опитало да изгаси пламъците. Огромното тяло на змея отворило пролука, но не успял да потуши огъня и загинал. Сред години тялото и костите на змея изгнили, а на мястото им се появили огромни сводести мостове. Които днес привличат туристи от близо и далеч. Особено през лятото.

Оказва се обаче, че Чудните мостове можете да посетите и през зимата, когато сводовете в скалите контрастират на околните заснежени хълмове, вековните смърчове наоколо, от сводовете им се разкриват невероятно зимни пейзажи, а скалите са украсени с причудливи висулки.

Старото име на Скалните мостове е Еркюприя, като същото название носи и реката, чиито пълноводни води в миналото всъщност са издълбали мраморна скала в пещера. Част от нея се срутва впоследствие и образува въпросните Чудни мостове.

Големият мост е с три арки, най-високата от които е с височина от 45 метра и ширина от 40 метра. Общата му дължина е близо 100 метра. Арката на втория мост е с височина от 30 метра.

Също както през лятото, така и през зимата можете да се разходите както върху всеки от двата моста, така и под тях. От малкия всъщност е площадката, от която тръгва и един от най-дългите алпийски тролеи на Балканите с дължина от 240 метра. За съжаление над мостовете можете да „прелетите“ единствено в по-топло време, а достигането до началната площадка през зимата е крайно непрепоръчително заради заснежените и заледени хлъзгави пътеки и скали.

Феноменът се намира на 1450 метра надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк в Западните Родопи е вписан в списъка на 100-те национални туристически обекта.

За да достигнете до него отправната ви точка е родопското село Забърдо, като само след 8 километра по заснежен, но по опесъчен път през зимата стигате до Чудните мостове. За Забърдо се отбивате от пътя между Асеновград и Пампорово, като ви съветваме да карате внимателно заради свличащите се камъни на пътното платно, които се почистват всеки ден, но през зимата не са необичайно препятствие по маршрута на колите.

Природната забележителност е отдалечена на около 220 км от София и на около 80 от Пловдив. В близост до него се намират хижите Чудните мостове и Скалните мостове, а наблизо можете да отседнете и в Чепеларе, Пампорово, Асеновград, а защо не и в Пловдив.

След като се насладите на мостовете и на околните пейзажи можете да се сдобиете със сушени гъби, картофи, сладка и различни сувенири от сергиите на паркинга в близост до забележителността. На връщане ви съветваме да се отбиете поне за малко в село Забърдо, а защо не и да си купите прясно изпечен хляб от местната фурна или от невероятно вкусните и натурални млечни продукти на местната ферма, като обаче трябва да имате предвид, че магазинът за вторите обичайно е отворен само за около час – между 16 и 17 часа.