С фантастичната си миризма, изпълваща домовете, офисите, кафенетата и може би дори и улиците, турското кафе е съществена част от турските традиции. Това е и едно от най-
забележителните и приятни изживявания, които ще имате по време на пътуването си до Турция. В Турция турското кафе е не просто питие, а част от културата, социален посредник, който обединява хората, като им помага да се социализират. Ролята на кафето в Турция е толкова важна, че основните срещи и  разговори след хранене започват с един и същи въпрос: „Как пиете кафето си?“. Този уникален вкус и традиционна стойност доведоха до включването на турското кафе в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 2013 г. Оттогава 5 декември, датата на регистрация на турското кафе в списъка на ЮНЕСКО, се отбелязва като „Световен ден на турското кафе“.

Културно наследство, обхващащо векове

Турското кафе е в центъра на социалния живот, откакто е привнесено в социалния живот през 16 век. Обичаят да се пие турско кафе се е разпространил в обширната османска територия и е надхвърлил  границите със своите ритуали, традиции и роля. Той е от решаващо значение за турската култура, а турската дума за закуска „kahvaltı“ или с други думи закуска, буквално се превежда като „преди кафе“. Винаги, когато посетите приятели или семейство в Турция, винаги ще ви бъде предложено турско кафе като напитка за добре дошли. Това е неразделна част от сватбени тържества, годежи, раждания и почти всичко.

„Как пиете кафето си?“
Методът на приготвяне на турско кафе остава непроменен от векове и това е една от причините за неговата уникалност. Турското кафе се приготвя чрез варене на фино смлени и
стрити на прах кафеени зърна в студена вода в уникален съд, наречен „джезве“, който е добре познат и по нашите географски ширини от времето преди да навлязат в бита ни модерните кафе машини. След като се вари до кипване се налива в чаши за кафе, за да се образува кадифена пяна отгоре. За разлика от другите кафета, турското кафе се сипва в чашата с утайката и винаги се сервира с чаша вода, локум или други сладкиши.

Методите за смилане и приготвяне на турско кафе може да варират в зависимост от съставките и навиците в регионите на страната. Мастиковите дървета, които се срещат из целия Егейски регион, носят със себе си традицията да се прави турско кафе с мастика. Кафето „Мененгич“, приготвено чрез изсушаване на зърната от растението терпентинов кукуч, е много популярно в Газиантеп, един от градовете на Турция в Югоизточен Анадол и родината на шам фъстъка.
Кафето „дибек“, обикновено счукано в каменно хаванче, стана популярно като уникална алтернатива на турското кафе поради мекия си аромат и като турско кафе, което може да се
сервира с мляко. Кафето „мърра“, често известно като твърдо и горчиво кафе, е обикновено предпочитано в Шанлъурфа и Мардин.
А за тези, които не всяка сутрин имат търпението да следят кафето в джезвето им да не изкипи, в съседна Турция, а вече и у нас, се предлагат машини за турско кафе. Уверявам ви, че именно цъкането на копчето на моята всъщи ознаменува началото на всеки нов ден.

Та, честит ни световен ден на турското кафе.