Земенският манастир „ Св. Йоан Богослов“ крие много тайни – на богомилите, на българите, а и на масоните. Поне така ще ми накарат да повярвате не само многото писания по въпроса, а и самата енергия на мястото. Още щом прекрачите двора на манастира първото, което ви прави впечатление е невероятното спокойствие, което цари, дори когато посетителите не са един и двама. Веднага се откроява и архитектурата на купола на малката църква – тя е във формата на квадрат.
Именно необичайното архитектурно решение е една от причините обителта, основана през 11 век да се свързва с богомилите. Според някои четирите страни от кубичната форма са намек за вярванията на общността, които вярват в дуализма на злото и доброто, затова и светата троица е допълнена в архитектурата с четвъртата, дяволска страна.
Според други пък осмоъгълен камък в храма крие скритото познание на българите, а по стените на храма кръстоносците се опитали да разгадаят тайните на Соломоновия храм. Трети са категорични, че старият каменен олтар в черквата има дарбата да цери мъките и да изпълнява чудотворно желания.
Дори и да не вярвате във всички тези твърдения, отново имате причина да посетите Земенския манастир, който не е действащ, а се стопанисва от Националния исторически музей заради огромното значение на уникалните стенописи на въпросната църква. Въпреки размерите си от от само около 9 метра дължина, малко по-малко от 9 метра ширина и височина от 7 метра, църквата е богато изписана. Първият слой на стенописите е от изграждането на църквата през 11 век. Днес могат да бъдат видени фрагменти от този период от изображения на св. Йоаким и св. Ана, св. Константин и св. Елена. Повече посетители обаче привличат сцените по стените, нарисувани през 14-ти век.
На първо място за историците мястото е благодатно заради запазените ктиторски портрети на боляри, които говорят за епохата и се нареждат по значение веднага след тези на севастократор Калоян и съпругата му Десислава от Боянската черква. В църквата на Земенския манастир можете да видите как е изглеждал един от дарителите на храма – владетелят деспот на Велбъждското княжество Деян, съпругата му Доя и децата им Витомир и Стою. Неизвестният зограф е вплел в рисунките си както типични за иконографията елементи, така и похвати от живописта, което прави и стенописите толкова ценни.
Сред ценните рисунки е един от най-ранните образи на българския светец Иван Рилски. Безспорно други две от сцените обаче са най-интересни за туристите. Първата от тях е сцената с причастието на апостолите. Според търсачите на тайни в нея отново са вплетени вярванията на богомилите за дуализма в света. За разлика от традиционното изписване на тайната вечеря, при което около една маса са събрани 12-те апостоли, а Христос им подава хляба и виното, в Земенския манастир божият син е нарисуван два пъти в една сцена. В едната той подава хляб на 6 от апостолите, а друг негов образ в същата сцена – вино на останалите 6 апостола.
Втората най-прочута сцена от Земенския манастир е тази с изковаването на гвоздеите за Христовия кръст, която е изключителна рядкост. Още по-интересен е фактът, че гвоздеите ги кове жена. Според легендата това е съпругата на ковача, който се престорил ,че го боли ръка, за да не изкове кръста, на който ще бъда разпънат Божият син. Затова с работата се заела жена му. Според търсачите на скрито познание тази сцена също крие множество тайни от българското скрито познание.
За необичайната форма на църквата на Земенския манастир се разказва и друга легенда. Според преданието необичайната форма е резултат от сключен облог между майстор-строител и неговият ученик. Те спорили кой ще построи по-красива църква, като единственото условие било никой да не поглежда чуждото творение преди да бъде изцяло завършено. Щом видял църквата на чирака си майсторът мълчаливо обърнал гръб и сам срутил своя храм.
Може би един от свидетелите на облога е и вековното дърво в двора на манастира.
За да стигнете до Земенския манастир трябва да отбиете при село Извор по пътя между Радомир и Кюстендил, като през целия път ще ви насочват и табели, за да стигнете в Земенския пролом, издълбан от водите на река Струма.
За да разгледате манастира ще трябва да платите 5 лева за билета, а ако сте ученик или студент – 1 лев. Предлагат се и комбинирани билети, които са валидни за срок от един месец. При 10 или повече посетители, цената е 3 лева на човек. Така срещу 14 лева можете да посетите освен Земенския манастир, Боянската църква и Националния исторически музей. Децата в предучилищна възраст, хората със специфични потребности и техните придружители влизат в Земенския манастир безплатно.
В случай, че искате да чуете екскурзоводската беседа си пригответе 5 лева за такава на български и 10 лева за чужд език. Имайте предвид, че заради пандемията от Ковид-19 беседи не винаги се предлагат, но уредниците са много любезни и в случай, че имате въпроси ще се постараят да ви отговорят.
В църквата можете да снимате, но срещу 5 лева получавате правото за до 5 снимки. Заснемането с видеокамера струва 15 лева и ви позволяват тя да работи до половин час.
